Институтът на Джейс Уейланд

Това бе Институтът на Джейс Уейланд, тук всеки
нуждаещ се от помощ може да я потърси....

Развях лисчето с обявата пред лицето на момчето като обяснение защо го притиснявам
по това време.
-Аз съм Изабел-представих се и подадох ръката си-искам да наема стая,ако
е възможно. Тъкмо пристигам и нямам къде да отида.
Реших да обясня на непознатия.

Тя размаха пред Джейс обявата че има свободни места в института.
- Разбира се, настанявай си, ако искаш мога да кача и куфарите. - Джийс се огледа и се сети.
- Избери си и стая, има доста харесай си някоя. Той я погледна още веднъж. И се замисли дали е Нефелим като него, защото беше доста настоятелна и очевидно не беше и грам страхлива.

Момчето беше красиво и любезно. Зачудих се дали живее сам тук и дали той отговаря
за всичко. За сега запазих въпросите за себе си. Тъкмо тръгнах по коридора за да
разгледам стаите,когато забелязах,че той стои и ме гледа.
-Ти какво си ме зяпнал-попитах го. Не искам да звуча грубо или нещо подобно
просто ми беше неудобно,че ме гледа така.-Дори не ми каза името си-подчертах.

Джейс се стресна от тона и но това доста му хареса, дали се държи така и с демонските си жертви.
- Ами предполагам че защото си красива. - Закачливата усмивка излезе на лицето му.
- Но не се и представих аз съм Джейс Уейланд момчето от обявата, или поне така предполагам. - Реши че леката закачка няма да навреди, и я погледна отново.
- Е ако не искаш няма да те гледам но, повярвай ако седим и се гледаме, не че ще навреди но няма да си избереш стая поне до сутринта защото мога да не мигна.

Ама,че нагъл тип,веднага започна със свалките. Беше готин не мога да отрека,но
нямаше да се хвана на въдицата му.
-Аз нямам намерение да те гледам-заявих му-а за теб не знам.
Тръгнах по коридора и отворих една стая. Беше голяма и красива. Е,какво пък
стая като стая казах си.
-Ще остана тук-казах на Джейс-за да остави куфарите ми.

- Добре тук, тук ти решаваш. - Джейс остави куфарите обърна се към нея и каза.
- Е предполагам че от тук нататък ще се оправиш защото отивам да почина. - Усмихна и се още един път и се обърна.


П.С - Аз ще ставам че утри няма как да стана за училище. бтл може да е малко но стана готино рп, утре ще продължим надявам се.

Джейс остави куфарите ми и каза,че ще отиде да си почине. Преди да излезе от
стаята му казах.
-Благодаря ти-той ме погледна невярващо,сякаш такива думи не съществуваха
в речника ми.
-Както и де е-смотелевих-Лека нощ.

Ок,пиши утре. :)

Джейс излезе от стаята си като си мислеше къде ли е Изабел, и защо по дяволите беше спал толкова дълго време. Нямаше начин да си го обясни но помисли че е заради демоните които преследва онзи ден. Вече беше пред стълбите към библиотеката на института. Реши че ще прочете нещо докато чака Изабел да се събуди.

Когато се събудих видях,че е доста късно. Бях спала доста. Станах взех си
душ набързо и тръгнах да търся кухнята,за да приготвя някаква закуска.
Започнах да отварям вратите една по една докато не стигнах до библиотеката,
където заварих Джейс с книга в ръка.
-Добро утро-казах-би ли ми казал къде е кухнята умирам от глад.

Докато Джейс четеше една от любимите си книги чу стъпки в коридора и предположи че Изабел е станала, Погледна към врата в същият миг в които тя се отвори. Изабел беше с прилепнали дънки и и закачлива черна блузка. Тя погледна Джейс и го попита къде е кухнята.
- Добро утро и на теб, надявам се, че спа добре в новият си дом. А кухнята е следващата врата в края на коридора. - Той се огледа леко и - Е предполагам че ще ти я покажа защото и аз умирам от глад.

Влязох ме в кухнята и аз веднага се запътих към хладилника. Нямаше кой
знае колко продукти,но поне не беше празен.
-Да си чувал за супермаркет?-подразних Джейс.
Извадих нещата,с които разполагах и се захванах на работа. Не след дъгло
закуската беше готова. Направих палачинки.
Оставих ги на масата и казх на Джейс.
-Можеш да ядеш от моите палачинки.
Не,че бяха мои,продуктите и къщата бяха негови,просто ми харесваше да се
закачам с него.

Когато влязоха в кухнята, Изабел се запъти към хладилника и извади продукти, не бях ходил на пазар от доста време, Именно с това тя ме подразни след като видя хладилника,
- Нямам време, трябваше да свърша едни неща, - Не можех просто така да и изтърся "Хей, ами аз съм ловец на сенки и убивам демони, и ако понякога се налага, вампири, върколаци и феи" - Първо че щеше да прозвучи лудо и второ то си беше чиста истина.
Тя направи палачинките. Дразнещо ми каза че можело да си взема от неините.
- Разбира се благодаря ти. - Джейс и се ухили закачливо.

Взех една палачинка и я намзах с шоколад.
-И с какво си толкова зает,че не можа да си напазаураваш?-попитах го.
Мислех да кажа още някоя хаплива забележка,но ако исках да ми отговори
беше по-добре да си премълча.
Погледнах го въпросително,след като забави отговора си.