Мрачната гора

Заглавие: Re: Мрачната гора Чет Фев 17, 2011 10:16 am

"Нов град ,ново начало ,нов живот" - трите основни мисли който се въртяха в главата на Вишъс. Младия върколак беше толкова привикнал към постоянното местене ,че новите места вече му се струваха едни и същи... Разбира се Адам Хилс беше различен ,доста по-мрачен ,но за Ви беше идеален. Поради тази причина Ви имаше намерение този път да се застой за по дълго ,а не както обикновенно да прекара няколко дни и после да търси нов дом. Вишъс мразеше да сменя домовете си ,но той беше единак ,неможеше да си позволи да се застой на едно място. Това щеше да значи истиски дом ,истински живот и дори може би семейство ,а той неискаше това. Беше загубил семейството си веднъж и този един ,единствен път му беше достатъчен.
-Ауууууу - излезе от вълчата муцуна на Вишъс. Върколака сега беше във вълчата си форма и опознаваше нова гора ,новия дом на вълчия му вид. Това съвсем обикновенно "Ауу" обаче беше зов ,вик ,който Вишъс изпълняваше отново и отново и се молеше да стигне до звездите ,до мъртвото му семейство. Едно "Ауу" за него беше достатъчно да изрази гнева ,омразата ,болката и тъгата си. Поради тази проста причина Вишъс прекарваше повече време като вълк отколкото като човек...

Заглавие: Re: Мрачната гора Чет Фев 17, 2011 10:22 am

След всичките тези разходки на Михаела й беше писнало.Искаше малко спокойствие,усамотение.Искаше да помисли малко.Не,че имаше нащо,за което си заслужаваше да се мисли.Нищо интересно,никаква тръпка,никаква романтика или екшън,нищо,само празен и много дълъг живот,по-точно не можеше да се наече живот,та тя бе на практика мъртва и нямаше живот,а вечност,която си минаваше,а тя си оставаше същата.
Беше студено и валеше сняг,но г-ца Куатрочиоке не усещаше нищо.Бе облечена с дънки,кецове и кожено яке.
Ходеше бавно през мрачната и зловеща гора,в която не веднъж бяха се случвали трагедии и нещастия,дори и на магически същества.Въпреки,че беше вампир,тя беше доста уязвима и нежна,по-скоро приличаше на ангел,отколкото на кръвопиец.Може би това бе поредната шега на природата.
Както най-спокойно си вървеше и размишляваше..

Заглавие: Re: Мрачната гора Чет Фев 17, 2011 10:31 am

Миризмата...Вишъс усети така познатата миризма на вампир. През не многото си години живот Вишъс се беше засичал с доста вампири ,някои се опитваха да го убият ,с дриги се сприятеляваше. Да ,истината беше ,че старите филми за войната между вампири и върколаци си бяха пълна измислица...Двата вида не се мразеха ,но не бяха и много добри дружки.
Противно на всички негови инстинкти Вишъс се върна в човешката си форма ,беше нужен само лек лъч светлина и без болка той върна ,този така омразен ,човешки вид.
Ви беше облечен само с едни обикновенни и леко накъсани ,черни дънки. Беше бос и без тениска ,риза или каквато и да било горна дреха. Все пак беше излязъл от вкъщи във вълчата си форма и не си беше помислял ,че е щяло да му се наложи да се преобрази в човек.
Върколака бавно и тихо пристъпи към източника на познатата миризма и тогава Ви я видя. Беше обикновенно момиче ,което на пръв поглед влобще неприличаше на вампир.
-Добър вечер! - започна учтиво Ви и се приближи само още крачка напред ,а после спря ,готов да се върне във формата в която беше изключително по-силен.

Заглавие: Re: Мрачната гора Чет Фев 17, 2011 10:53 am

В началото видът на мъжа я стресна.Облеклото му беше оскъдно,а той беше доста по-голям от нея,мускулест,можеше да я смачка само с едната си ръка,разбира се ако не беше вампир,защото тогава тя ставаше доста силна и надали щеше да успее толкова лесно.
-Ъм..здравей!-поздрави го леко несигурно Михаела.Помисли,че щеше да е по-добре да се махне,защото в момента беше объркана.Беше й ясно,че той е върколак.А покрай всичките тези истории за враждата между тези два силни вида.Сетивата й бяха изострени до крайна степен.Нещо в нея се бунтуваше.Една част й казваше "Няма смисъл,той може да не е такъв,не съди за душата му,по расата и вида",а другата направо си крещеше "Бягай,момиче!Бягай сега,бягай бързо,бягай надалече!".Е,накрая реши,че ще остане и опита да се успокои.Нямаше нужда да се напряга толкова само,защото той е върколак.И какво,нямаше ей така без причина да я напада,я..или поне така си мислеше Михаела.

Заглавие: Re: Мрачната гора Чет Фев 17, 2011 11:22 am

-Предполагам не си от онзи тип вампирчета ,който доста усилено се опитват да убият върколак когато го срещнат...Ако беше от този тип вече щеше да си ме нападнала. - на лицето на Ви се появи една съвсем нормална и отегчена усмивка ,сякаш говореха за неща от всекидневието. Тялото на върколака се отпусна и сега Вишъс преличаше повече на обикновенно момче ,което прекалява с тренировките.
-Кейлъб Вишъс Фюри...Само Кей ,Ви или и двете - едно бързо движение и върколака беше на метър от момичето и ,и беше подал ръката си за типичното ръкостискане при запознанство.
Кей Ви отново показа тази своя невинна ,обикновенна и леко отегчена усмивка ,опитвайки се да обясни на момичето ,че няма намерение да я изяде или нещо такова ,само чрез изражението си. Кей си падаше отпусната човек. Той беше доста спокоен ,но когато ставаше на въпрос за битка или нещо от този сорт ,онази типична искра се появяваше в очите му. Тази искра сега липсваше и очите му бяха кристално сини и въпреки този леден цвят те бяха изпълнени с топлота и спокойствие.

Заглавие: Re: Мрачната гора Чет Фев 17, 2011 11:32 am

Начина по който се държеше,накара Михаела да се успокои.Тя се усмихна леко,но не прекалнео,защото щеше да е неуместно,а и сега не й беше много весело.Нещо я подтискаше,но и тя не знаеше какво.Беше доста трудна личност.
Тя подаде нежната си бледа ръка и се ръкостиска с Кей.
-Михаела Куатрочиоке..или просто Миши..-произнесе дългото си и сложно име,а след това и това лигаво галено име,което понякога малкоя дразнеше,но пък беше сладко и донякъде й отиваше на невинната физиономия,не че тя беше особенно невинна,но..външноста винаги лъже.
-Аз..съжалявам ако съм..прекъснала нещо..-каза несигурно Михаела и пусна ръката отново до тялото си,защото усети,че прекалено дълго се задържа този поздрав.
Тези очи сякаш я плениха,никога не бе виждала толкова кристално сини очи.Нейните бяха зеленикави и отиваха към синьо,но бяха някак стъклени и бездушни и много честно потайни.Не можеше да откъсне поглед от очите на непознатия и това започваше да става малко странно.
След малко реши,че е време да си върви.Завъртя се и тръгна да излиза от гората,като остави непознатия сам.

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 9:55 am

Отдъхнах си! Всичко вече беше наред.Бях се настанила в новата си къща, в новия град. Можех да си почина. Грабнах якето си и излязох от къщата. Започнах да се разхождам безцелно...
Озовах се на сред тъмна и мрачна гора. Чуваха се странни звуци. Чуруликане на птица. Шумът от листата на дърветата. Виновникът за този шум беше вятъра. Стана ми леко студено и се загърнах по-хубаво с якето. То беше кожено и не топлеше чак толкова много, но все пак беше нещо. Огледах се. Звуците като че ли се увеличаваха. Леко се изплаших. Реших да приема вълча форма. Така щеше да ми е по-топло. Така се чувствах в безопастност в тази страшна гора.
Започнах да се разхождам. Да разглеждам цялата гора. Беше красива. Дърветата, птиците... Всичко беше красиво. Изведнъж всичко замря. Нищо не се чуваше. Озърнах се. Леко изръмжах.. Отново се огледах. Нямаше никой, но трябваше да внимавам. Можеше да изкочи от някъде някой вампир, който мрази върколаците или пък някоя лоша вещица...

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 10:05 am

С бързи обиграни движения се измъкнах от скучния ми и самотен дом.. Миризмата на вампир ми идваше в повече.. Обичах Тайлър, но не чак толкова, че да я търпя постоянно.. Още преди да прекося верандата се трансформирах.. Беше толкова лесно когато бях съсредоточена.. Нямаше го гнева, нуждата.. просто едно малко забавление.. Тупнах лапите си в земята и с бързи подскоци тръгнах на някъде.. Ясно беше, че всичко отиваше към гората.. Веднага щом навлязох в същинската част забързах ход.. Отдадох се на студения вятър, който така или иначе за мен беше еднообразен топъл ветрец.. Тичах без да се оглеждам особено много.. Точно сега вампир не можеше да ме победи.. Не и докато знаех какво върша.. Измежду палавото тичане надуших нечия миризма.. Забих нокти в пръстта и спрях рязко.. Огледах се и внимателно подуших въздуха. Беше върколак, можех да го усетя от километри.. Цялото ми тяло се стегна от напрежение.. Сетивата ми се изостриха.. Очите ми се стрелкаха между тъмните дървета й безлюдната пътечка.. Ту към мълчаливите птички, ту към шумолящите под лапите ми листа.. Тръгнах бавно напред леко приведена.. Пред мен се появи висок, черен вълк с прекрасни очи.. Ниско пронизително ръмжене се откъсна от вълчата ми муцуна.. Оголих зъби, а цялата ми козина настръхна нагоре.. Бях готова да нападна.. Бях готова да се защитя с цената на всичко..

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 10:16 am

От някъде изкочи друг върколак.беше женски. Беше красив. Тя изръмжа срещу мен. Не се оплаших. Сведох муцуна надолу. Не исках да си мисли, че искам да я нападна. нямах такива намерения. За да `и докажа това се отдръпнах малко. Напрегнах всичките си сетива. След няколко минути се бях трансвормирала. Погледнах се. Дънките ми бяха малко изпокъсани. Якото също. Това не беше проблем за мен. Не бях лигаво момиченце. Щях после да се преоблеча и готово.
Пооправих се малко. погледнах върколака. Все още беше заела нападателна поза. Усмихнанх се. Приближих се леко до нея.
-Не исках да ти направя нищо.-казах.
Въздъхнах. Явно не ми вярваше особенно.
Стоях срещу нея и зачаках да видя как ще реагира на думите, които казах.

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 10:27 am

Черния вълк отстъпи назад свел муцуна.. Може би се опитваше да ми покаже, че няма да ме нарани.. Бях объркана.. Изскимтях неспокойно .. Огледах се предпазливо и отново подуших въздуха.. Черния вълк се превърна в красиво момиче.. Ясно виждах медния кафеникав цвят в очите й.. Тя заговори със спокоен глас.. Опитваше се да ме убеди, че няма да пострадам, че не иска да ме нарани.. Поколебах се и все пак надигнах предните си лапи и се трансформирах.. Късите ми панталонки бяха изпокъсани, заради трансформацията естествено.. обувките ми също не бяха в добро състояние.. Подсмихнах се, а след това погледнах момичето пред мен..
- Трябва да предупреждаваш, когато си във вълча форма.. - засмях се.. Всъщност не не трябваше, но аз предпочитах да дочуя воя на някой отколкото да му се нахвърля .. - Какво правиш тук сама ?? - измърморих небрежно подритвайки една пръчка..

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 11:05 am

Най-накрая момичето се трансвормира. Беше красива. Погледнах я. Нейните дрехи също бяха леко разпокъсани. Е, нямаше как да не са. Винаги, когато се трансформираш или малко ти се разкъсват дрехите, както сега нашите, или въобще изчезват. Но това се случваше много рядко. Лично на мен ми се случи само един път и това се случи, защото бях много ядосана.
Да. Тя беше права. Трябваше да предупреждавам. Но не го правех, защото забравях. Е, какво да се правеше. Бях си забравана... Засмях се тихо на себе си.
-Ами днес пристигнах в града, купих си къща, настаних се и реших да поразгледам.-отговорих на въпроса `и.
Усминах се.
-Ами ти?-попитах.
Замислих се. Чувствах, че нещо съм забравила да кажа или да направя...
-Много съм тъпа.-казах и се ударих по челото.-Аз съм Ан. Ан Фрей. Приятно ми е.
Подадох ръка, за да се здрависаме.

П.П.-Съжелявам за закъснението, но майка ми ме накара да измия чиниите. :)

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 11:15 am

Зачаках нетърпеливо да каже или да направи нещо.. Честно казано това мълчание ме изнервяше до основи.. Огледах се и неспокойно се облегнах на едно дърво.. Зачаках най-накрая да каже нещо и ето че това се случи.. Докато ми обясняваше, че днес се е преместила в града и така нататък , просто реших да огледам гората.. Завъртях глава наляво и насочих погледа си към едно дърво.. Съвсем обикновено дърво.. Или поне на пръв поглед беше по-различно от останалите.. Някак по-тъмно, с по-различен аромат.. Изведнъж нещо завибрира в ушите ми като ехо.. Като лека плесница.. Моментално извърнах глава към източника на звука.. забелязах момичето да държи ръката на челото си, а секунда след това да се приближава.. Явно се бе ударила.. Хм имаше достатъчно луди в този град.. Тя подаде ръката си напред с мил, лъчезарен поглед.. Представи се като Ан.. Хубаво, простичко име подхождащо на миловидния й вид и разсеяния й характер..
- Вероника.. - изсумтях безразлично и здраво стиснах ръката й, за да докажа, че съм силна и, че не може да ме нарани въпреки първоначалната ми реакция..

Няма проблем : )

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 11:24 am

Забелязах, че не и е интересно особенно. Е, естествено. На кой ще му е интересно да слуша за скучния ми живот? Никой естествено.
Поклатих глава. Боже.. Какво им ставаше на хората? Дори и когато си мил с тях пак не им изнася. Мразех това. Какво да направя, че аз бях мила и дружелябна? Просто така са ме възпитали.
Вероника. Името `и ми беше познато. Не си спомнях от къде.
Тя стисна силно ръката ми. Засмях се.
-Не беше нужно.-казах.-Знам, че си силна.
Е, не ме стисна толкова силно. Дори и да ме беше стиснала и да беше ми чсупила нещо, веднага щях да се оправя. Все пак любимата ми дарба беше Регенериране. Тоест-Много бързо възстановяване.
Погледнах Вероника.
-Е, кога за пръв път разбра, че си върколак?-попитах.
Не че много ме интересуваше, но все пак трябваше да я попитам нещо. Нямаше само да стоим и да си мълчим...

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 11:36 am

Когато звънкото й гласче проточи тишината самодоволната усмивка се възцари на лицето ми.. Естествено че бях силна.. Тренировките или по-скоро опитите, които правех, за да се науча бяха доста усилени и тежки.. Надявах се да съм запомнила нещо.. Просто кучешки бой.. Чисто физическо.. И плюс това дарбата ми.. Щях да й причиня болка много по-лесно отколкото би си и помислила и все пак нямах намерение да се бия.. просто доказвах силата си.. Надявах се да е разбрала, че не трябва да се закача с мен..
- Повярвай, нужно е - подсмихнах се още по-самодоволно.. мълчанието се проточи доста дълго.. отново и отново единствения шум който се чуваше бе свистенето на тихия ветрец. Беше толкова досадно.. Звука направо ме изкарваше извън контрол, а изострените ми сетива правеха всичко още по-непоносимо.. Не след дълго противното мълчание бе прекъснато от въпроса на непознатата.. Или може би се броеше вече за позната след като знаех името й ?
- На седемнадесет - казах простичко.. Нямах намерение да й разказвам цялата си история.. Много малко същества я знаеха.. Може би.. някой ден и тя щеше да я разбере.. Ако създадем глутница.. Подсмихнах се при тази мисъл.. Колко глупаво.. щяхме да се караме за поста на Алфа, което беше крайно досадно.. Пък и щеше да е по-забавно с повече вълчета като нас..
- Ами ти ??

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 11:47 am

Самодоволна усмивка се появи на лицето `и. Намръщих се. Колко мразех такива момичета като нея. Мислеха, че са по-силни от другите. Изсумтях.
Скръстих ръце и се огледах. Небето започваше да става тъмно. Вятърът задуха още по-силно. Косата ми се развя. Един кичур застана пред лицето ми. Отметнах го бързо и се загледах в тревата под мен. Започнах да я разравям и подритвам. Тишината наистина започваше да става досадна. И то доста.
така се бях замислила, че чак след няколко минути чух как ме пита аз кога разбрах, че съм върколак.
-Преди осем или девет месеца.-отговорих.
Признавам. Бях си млада врколачка. Нямах чак толкова голям опит. Естествено, че вероника сигурно има много по-голям опит.
Усминах се и въздъхнах.

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 11:59 am

Опитах се да се съсредоточа и да чуя отговора й.. Беше малко грубичко да не я слушам.. не, че ми пукаше особено.. Тя мълчеше, а това започваше да ме изнервя.. Ръцете ми трепнаха за секунда, но после всичко утихна.. зачаках да проговори и това най-накрая се случи.. Беше млад върколак и най-вероятно много по-избухлив от всички.. Ако правехме глутница беше ясно кой ще е Алфа, обаче аз не исках това.. предпочитах да ме командват или да си стоя сама..
- Млада си.. - усмихнах се възможно най-дружелюбно.. Беше мила може би .. Не си заслужаваше да й се дърпам толкова .. Може би беше време един път да не съм кучка.. И все пак отегчението ми нямаше да си отиде ей така..
- Ами сама ли си ?? Нямаш ли семейство , глутница ??

Много сори че се забавих.. просто ми спря музата ;дд

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 12:16 pm

Леле. Най-накрая да се усмихне дружелюбно. Засмях се тихо. Сигурно ме беше чула, но какво пък.
-Да.-казах.-Млада съм.
Продължих да си играя с тревата. Загърнах се по-хубаво с якето. Зачудих се. това, че бях върколак, не трябваше ли да узначава, че не трябва да ми е толкова студено? Или пък не чак толкова?
Въздъхнах.
Въпроса `и ме малко учуди.
-Живея сама.-казах.-Нямам семейство нито глутница.
Глутница. Знаех всичко за тях. Бях чувала, че е хубаво да си в глутница, но на мен си ми беше добре сама...
-И така си ми е добре.-добавих.

П.П.-Няма нищо. И на мен нещо не ми идва и затова писах толкова малко.

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 12:25 pm

Живееше сама значи.. Нещо подобно на мен.. Все едно .. едва ли бих понесла да чета мислите й в продължение на цяла вечност.. Кой знае колко скептично бе настроена към мен.. Точно както всички останали.. Замислих се колко ли врагове си бях натрупала само с държанието си .. Едва ли бяха повече от стотина.. Идеално .. Бях най-мразената в града.. Още по-добра причина да не разговарям с никой..
- Да.. И аз съм така.. Мразя да ме командват както и да командвам.. по-добре е да си сам.. - подкрепих я с леко кимване.. Никога не бих възложила заповед на някой друг.. Не съм такава няма и да бъда., Огледах осеяното със звезди мрачно небе.. Утре щеше да е студено.. Нямаше какво да се лъжа от звездите.. проклетите малки светещи неща.. Колко големи бяха всъщност ?

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 12:39 pm

Усмихнах се. Все пак имахме нещо общо.
-Да.-казах.-И аз не мога да командвам другите.
Небето стана почти черно. Звездите станаха по-ярки... Обичах да ги гледам. Бяха толкова красиви. Е, да. Бях си романтичка. Какво да се прави? Нямаше да се променя и това е. Бях си упорита. И то много.
-Нямаш ли си приятел?-попитах.
Много тъп въпрос. Все пак ми беше казала, че и тя живее сама. Но все пак реших да я попитам. Ако познаваше, можеше да ме запозная с някой нейн познат или нещо такова.
Усминах се и зачаках да каже нещо.

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 12:51 pm

- Аха.. - ухилих се и отново се загледах някъде в гората.. Не беше много гъста.. Имах идеална гледка към всичко.. Чувах сърчицата на сгушените от страх птички, които биеха лудо, а ритъма ставаше все по-накъсан и по-накъсан.. Отново настъпи мълчание, което този път бе нарушено много по-рано от обичайното.. Когато спомена самата дума ченето ми се стегна.. Зъбите ми изкърцаха недоволно.. Бъркаше си носа там където не трябваше..
- Не.. Няма и да имам.. - заявих студено.. Да беше глупаво от моя страна да се държа толкова детински и все пак нямах приятел.. Или по-точно имах някъде там горе.. - усмихнах се лекичко и погледнах към небето.. Да, някъде там беше той и ме наблюдаваше..
- Ти имаш ли ?? - попитах безцелно..

Заглавие: Re: Мрачната гора Пон Фев 21, 2011 12:59 pm

Погледнах я. Не исках да я ядосвам.
-Извинявай.-казах и леко сведох глава надолу.
Огледах се. Извадих си телефона. Беше към единадесет часа вечерта. Не беше толока късно.
-Не, нямам.-казах.-Но си търся, така да се каже.
Засмях се на себе си. Търся си. Това прозвуча, все едно си търся кученце или някакво животно.
Погледнах към небето. Усмихнах се.
-Виж...-започнах.-Аз трябва да тръгвам. Беше ми приятно да се запознаем.
Усминах се още веднъж. Обърнах се и се запътих към новата си къща...

П.П.-Казвам ти Чао, защото си лягам.

Заглавие: Re: Мрачната гора Вто Фев 22, 2011 11:48 am

- Няма проблем.. Малко съм .. Раздразнителна.. - измънка с лека усмивка.. Беше странно да се усмихвам пред някой, който току що спомена най-големия ми кошмар или поне част от нея.. Истината беше, че имах достатъчно проблеми, за да се замислям през последните няколко месеца за каквото и да било.. Приятели, гаджета, врагове.. Нищо не ме интересуваше от онази злочастна нощ.. Можех да кажа толкова много неща на всеки срещнат, но какъв беше смисъла от още битки в продължение на целия ми живот ?? Подритнах поредната пръчка слушайки ненужната информация за която аз пожелах да знам.. Понякога наистина задавах изключително ненужни въпроси.. Дори момчета не питах за това.. При мен най-важното бе да ги вкарам в леглото и да си прекараме хубаво.. Колко банално ще кажат някои хора.. На повечето секса с непознати им се струваше за досадно нещо, но на мен определено ми с отразяваше добре.. Момичето измърмори нещо и просто тръгна на някъде.. Реши, че това мърморене е било просто едно "Чао" ..
- Аха.. Чао.. - измънках след нея обръщайки се в обратна посока.. Тръгнах да тичам към дома.. Пред мен се изпречи клон, който определено ми помогна.. Надигнах се на него и с едно грациозно завъртане тупнах на земята във вълча форма.. Забих нокти в земята набирайки невероятна скорост.. Беше някак успокояващо студения вятър да играе върху козината ти.. Силен, пронизителен вой се откъсна от муцуната ми, но това нито ме задъха нито ме забави.. Беше си част от природата ми..