Излязох от снимачната площадка отново с онова малко закъснение както всеки ден. Какво да се прави, просто с Чад(мхм, онзи същия Чад Майкъл Мъри!) си бяхме отделили време за един бърз секс след края на снимките.
- Довиждане, г-жо Стивънс. - провикна се някой, а аз погледнах към източника на така дразнещия глас и изфабрикувах една усмивка, която щеше да задоволи жалкото подобие наречено "сценичен работник".
- Чао-чао, Майк. - помахах му, а след това си сложих слънчевите очила и закрачих отново с големи крачки към изхода, докато звука от токчетата се разнасяше наоколо.
- Микейла, насам. - извика някой, а аз се спрях и сложих ръка на хълбока си.
Отметнах къдриците си назад и се усмихнах докато папараците щракаха покрай мен.
- Г-жо Стивънс, как върви новият Ви филм? - извика мъжки глас.
- Г-жо Стивънс, вярно ли е, че имате извън брачна афера?
- Микейла, какво да очакваме от вас след края на "Гибелна красота"? - въпросите бяха изкрещявани един през друг и дори да иска(а аз не исках) нямаше как да отговоря на всички.
- Днес няма да давам коментари по никакви въпроси. Свържете се с ПиАр агентката ми и тя ще ви ореди интервю. - казах им, а след това си сложих чантата на рамото и се насочих към паркинга.
Преди да стигна до там обаче забелязах Даниел да върви срещу мен в цялата си прелест.
- Скъпа. - усмихна ми се и ме целуна нежно, а аз сложих едната си ръка на врата му.
- Слънце, мислех че няма да идваш днес. - казах и погледнах към единия апарат когато мъжа приклекна за да ни хване по-добре.
- Г-н Стивънс, как приемате аферата на жена ви? - попита го един мъж, а Даниел само извъртя очи и изцъка.
- Вие освен да редите небивалици друга работа нямате ли си? - попита ги той, а аз само обърнах лицето му към своето и го погледнах настоятелно.
- Не им отговоряй скъпи, знаеш ги какви са. Хайде да тръгваме. - хванах ръката му и продължихме надолу към паркинга...
- Микейла! - шепнеше настоятелно някой бутайки ме. - Мик, събуди се, класната ти зададе въпрос. - продължи женския глас.
- Чакай, чакай с мъжа ми ще правим секс в колата. - измърморих аз, но се надигнах след следващото настоятелно бутане, и премигнах сънено.
Отне ми известно време докато разгранича съня и релаността
и за жалост това сега бе реалност, а онова сладкото беше сън. Мамка му! Мечтите ми пак се бяха изпълнили само в сънищата ми.
За Бога, бях омъжена актриса, която има афера с възможно най-секси актьора на всички времена. Уф, не беше ли това мечтата на всяка тинейджъра?!
Разбира се, трябваше да се досетя, че сънувам. Филма, който снимах бе "Гибелна красота", а това всъщност беше онази дразнеща съпунка, която гледах всеки делничен ден след обяд заедно с Бека. Ох, тя направо беше влюбена в Мърсолчо...или беше Мърсело, не съм сигурна.
- Е Микейла, слушаме те. - подкани ме мисис Даутфайър(да знам, носеше името на онзи дето се правеше на жена за да се вижда с децата си. И на нас ни беше много забавно да се шегуваме с това в началото, но на мисис Даутфайър не й харесваше особено).
- А въпроса беше...? - попитах аз, а целия клас се засмя.
Включително и моята НДПВЦВ* - Ребека, която седеше точно до мен.
Мисис Даут се засмя и пооправи очилата си във форма на полумесец. Ех, не веднъж съм й казвала, че отдвана излязоха от мода, но тя само ме наказваше да оставам след часовете и още не ги е сменила.
- Това означавали, че не си ме слушала? - попита ме тя, а аз повдигнах вежда.
- Това означавали, че няма да повторите въпроса си? - попитах я на свой ред.
Мисис Даутфайър сви заплашително устни и тежко сложи учебника по Английска литература върху катедрата си.
- След часовете малада госпожице. - каза ми тя и вдигна брадичка, а след това се обърна към дъската и започна да пише нещо с криволичещия си почерк.
- След часовете млада госпожице. - изимитирах я докато слагах глава на чина. - Дъртофелница. - измърморих, а до мен Бека се изкиска кокетно заглушавайки смеха си с ръка на устата.
След края на часа си метнах чантата през рамо си с Бека излязохме от кабинета. Имахме още един час и след това аз трябваше да се върна и да гледам киселата физиономия на Даут още толкова. Пф.
- Какво сънува? - попита ме Бека, а аз се усмихнах и опрях глава на рамото й.
- Възможно най-сладкия сън на света. - отвърнах й и издишах замечтано премигвайки на парцали.
След тоталния край на училищния ден мудно си затътрих краката към вкъщи. Баща ми сигурно вече се беше прибрал и вероятно ме чакаше с гореща пица Пеперони, с много пармезан. Ммм, направо ми се пълнеше устата със слюнка като си помисля.
- Тати, прибрах се! - изкрещях от вратата и хвърлих чанатата си на пода, а в движение свалих и обувките си.
- Здравей, миличка. - той се показна вратата на кухнята, а аз се надигнах на пръсти да му лепна една целувка по бузата. - Има пица за вечеря. - каза ми, а аз се усмихнах толкова широко, сякаш току що бях видяла Чад Майкъл Мърси с леко набола брада, цигара в устата и без тениска.
Подпрях се на стената и затворих очи.
- Ми...
- Шшт, тати. Дошевен оргазъм. - прошепнах му, а той се засмя гърлено.
- Пак ли мечтаеш за онзи актьор? - попита ме.
- Че аз никога не спирам. - засмях се и влязох в кухнята.
Баща ми беше най-страхотния баща на света. Наистина! Майка ми ни изостави когато съм била на 9 месеца и от тогава татко ме гледа с двете си ръце и дава всичко за мен. Той ми е едновременно баща и най-добър приятел. Рядко момиче може да се похвали, че притежава такова богатство като баща с който открито да говориш за секс и момчета без да се изчервиш като домат или и на двамата да ви се иска да потънете в дън земя, че и под дъното. За това моя татко беше най-великия.
След пицата се качих в стаята си и реших да си направя домашното по математика. Имах една задачка по геометрия всъщнот и не смятах, че ще е толкова трудно да се справя с нея.
- Триъгълник ABC има страни АВ = 13, ВС = 14 и АС = 15 см. Страната АВ служи за диаметър на окръжност, която пресича страните ВС и АС съответно в т. М и т.N. Да се намери лицето на четириъгълника ABMN. - мисля, че го прочитах за буквално 66-ти път и все още не вдявах за какво става въпрос.
- Значи, страни АВ = 13, ВС = 14 и АС = 15...хм, ако АВ и АС...ох, мамка ти. - измърморих и избутах всичко от бюрото си, а след това си отворих лаптопа да разгледам последните новини във форума и да пусна малко нещица в личния си блог.
Малко 16 годишни момичета можеха да се похавлят с богатия си брой посетители на блога им, но аз можех. Обожавах си блога и не пропусках да пускам по нещо ново в него.
Влязох в сектор "Сънища и мечти" и отворих да пиша на нова публикация.
Хора, няма да повярвате какво сънувах! Бях известна актриса и правих секс с Чад Майкъл Мъри в караваната му! Ааа, жестоко беше. Но после Бека ме събуди понеже тъпата Даут пак ме беше взела на мушка. Да, ОТНОВО!...
След като приключих с поста го публикувах и затворих лаптопа си.
Излегнах се на пухиното легло и започнах да си подмятам една малка баскетболна топка, която в крайна сметка ме цапардоса по челото и отскочи към пода.
- Ауч. - измърморих и разтърках чело.
Тогава в главата ми блесна една светлинка! Защо, по дяволите, ми трябваше училището? Така или иначе не научавахме нищо там, а само ходехме ей така колкото да не е без хич. Така де, татко винаги казваше, че живота ни учи, а не училището.
Тогава защо да не прекъсна и да замина за Холивуд? Имах спестени пари, смятах че имам талант, вероятно за нула време щях да си намеря работа в някой филм. Би било толкова страхотно да се гледам по телевизията!
Още докато мислех вече бях изкарала куфарчето на колеца и бях нблъскала всичките си дрехи там, както и лаптопа. Преоблякох се и си вързах кестенявата коса на висока опашка, нагримирах се, а след това си счупих порцелановото прасе за да си изкарам спестените пари.
Слязох долу в хола, където татко пиеше бира опълнал крака на холната масичка пред телевизора.
- Татко, заминавам. - казах му.
- Чудесно скъпа, къде отиваш?
- В Холивуд. - отвърнах му, а той се задави и ме погледна.
- Ама ти сериозно ли?
- А не бе, базикам се. - извъртях очи. - Естествено, че е сериозно. Ти сам ми повтаряш как училището е излишно, а аз искам да бъда актриса. Ако трябва да чакам да завърша и чак тогава да тръгна по кастинги ще е късно. Сега съм млада и сега ми е времето. - погледнах го умолително.
- Добре. - въздъхна той. - Тази карта ти е от баба ти, няма да й казваш, че съм ти я дал. Детския влог е, но я използвай само, ако е спешно. - даде ми картата, а след това изкара пари в брой. - Не ходи при съмнителни типове и се обаждай на всеки час и половина. - подаде ми кеша, а аз го гледах като цапардосана с тесла.
- Ама ти верно ли ме псукаш? - попитах го.
- Миличка, едно време и аз имах мечти. После се появи майка ти. - засмя се. - Трудно е да пусна 16 годишната си дъщеря, но съм готов да го направя щом така ще следваш нещо важно за теб.
- Най-добрия татко. - измърморих и го прегърнах.
Половин час по-късно се намирахме на летището.
- За къде? - попита ме момичето на рецепцията.
- Лос Анджелис, Калифорния. - отвърнах й с трепет.
- Родителско позволение? - погледна ме, а аз кимнах и се отдръпнах за да може баща ми да се подпише на документите и да плати билета.
- Обади се като пристигнеш.
- Разбира се. - усмихнах му се. - Обичам те, тати. - прошепнах му и го прегърнах, а той ме целуна по косата и в този момент цялото ми притеснение просто се изпари.
Преди да вляза в коридорчето към самолета се обърнах и му помахах, а после поех по неравния път на мечтите ми.
*НДПВЦВ - най-добра приятелка в цялата вселена.
