Романтичното местенце

Той леко целуна главата и и след това облегна брадичката си на главата й. И я притисна по силно в прегръдките си.
- Не съм очаквал да ми се случи тук такова нещо - казах и аз и леко се усмихнах над нея.
- Опредлено ще се задържа тук дълго време - продължи, а в момента той се чувстваше прекрасно,не се бе чувствал толкова добре от доста дълго време. Но от както бе дошъл тук в Адамхилс всичко беше почнало да се оправя и той отново се почувства добре.

-Не бих те пуснала да си тръгнеш!-каза Мишето весело,но все пак сериозно.Харесваше й да е в прегръдките му.Всичко беше станало толкова..бързо,но все пак беше страхотно.Явно на това казваха истинска любов или по-точно на любов от пръв поглед.
Беше се запознала с него отскоро,но имаше чувството,че го познава отдавна и,че винаги са били заедно,един до друг.
-Знаеш ли..има..панаир в града и ако искаш..предполагам можем да..отидем..искам да кажа..ти си човека,ти трябва да ме поканиш или нещо подобно..-каза шеговито и се засмя Михаела,като отново се сгуши в Алекс.

Изправих се усмихнах и се , и с лек поклон и подадох ръка казвайки.
- Е госпожице желаете ли да ви придружа до панаира? Или по скоро да дойдете с мен на панаира? - попитах я аз гледайки я право в очите очаквайки да поема ръката й в своята.Е определено за сега тя бе единствената причина да остана в града. Тъй ,че нямах намерение да си тръгвам от тук стига тя да бе до мен.

Стана й някак смешно,въпреки,че бе преживяла ренесанса,сега отново тези амниери,вярно че бяха колкото за момента,но все пак й напомниха много приятни и неприятни мигове от онези години.
Мишето се усмихна,подаде ръка плавно и нежно и отвърна:
-Разбира се,любими мой!-отново с този префърцунен тон.След което се засмя и се хвърли на врата му.Не можеше да се сдържи.За нея той сега беше като някое плюшено мече,а тя бе малко момиченце.Искаше да го гушка и целува до безкрай.
След като стъпи отново на земята и просто облегна ръцете си на раменете му се усмихна лъчезарно.Гледаха се право в очите и се усмихваха.Бяха толкова близо един до друг.Този път Мишето реши да направи първата крачка.Доближи се леко и го целуна нежно.

Този път тя го изненада целувайки го. А след това той внимателно сложи ръцете си на кръста й и я завъртя в кръг.
И я целуна отново нежно, а след това махна едната си ръка и погали с връхчето на пръстите си скулите й.
- Определено този град започва да ми харесва много,любима - казах и аз и отново я целунах нежно.

При завъртането Мишето се засмя весело,беше й адски забавно с Алекс.
-Хм..надявам се направо да се влюбиш в него!-каза Михаела-Имам предвид в града..-допълни тя и се засмя.
Отново го цлеуна кратко и нежно и го прегърна.Наистина вече не усещаше студа.
Времето си летеше докато двамата се гушкаха и си разменяха и по някоя друга приказка между кратките и така сладки целувки.
Започваше да се съмва,а на Мишето й се доспа.
-Май ще си ходя вече,изморена съм,а и краката ми не ме държат вече..ще падна тук и ще заспя намясто ..-засмя се русокоската и хвана за ръка новото си гадже и както тя мислеше-"Най-доброто гадже на света!"