"Еха..." Беше единственото, което ми дойде на ум, гледайки Катраненото езеро, както го наричаха месните. Докато вървях насам си мислех, че "катранено" е малко пресилено определение, но сега, стоейки пред внушителните тъмни води разбрах, че всъщност е съвсем подходящо. Вечер наистина изглеждаше сякаш вместо вода има гъста черна течност. Това място не преставаше да ме учудва... Всичко беше толкова сюреалистично, че ако имах една от онези машинки, като на ловците на духове, щеше да се счупи... На всяка крачка усещах присъствието на свръхестествени същества. Сега също не правече изключение, тук явно никъде не можеше да останеш сам.
Огледах брега на езерото и видях момиче, за чиято раса дори не беше нужно да питам, можех да надуша вълците от километри.
