Лунния басейн

Админ

Вървях продължително време.
Бях напълно забравил,на къде се бях насочил,не ми пукаше,къде отивам,само да не стоя в тази къща,докато е толкова...препълнено.
Наистина не си падах по груповите събирания,затова предпочетох да изляза и да си събера мислите.С Мишето,се бяхме скарали,и не мисля,че щяхме да се сдобрим дълго време.Ако трябваше да решавам,какво ще стане,никога нямаше да си проговорим,защото знаех,каква е.Не че имах нещо против нея,но просто,не знаех как да се държа с хора като нея.
И след малко стигнах до едно езеро.
Седнах и започнах да си мятам камъчета.
Не бях усетил,когато някой се беше приближил.Обърнах се,беше момиче.
-Здрасти! - казах `и любезно аз. - Ако искаш ела седни! - предложих `и,малко компания,нямаше да ми се отрази зле.

Заглавие: Re: Лунния басейн Нед Фев 20, 2011 4:48 am

Веднага щом навлязох в същинската гора започнах да се трансформирам. По гръбнака ми завибрира пламък и предизвика спазми, които плъзнаха на талази по ръцете и краката. Отне ми само секунда. Горещината заля цялото ми тяло, после усетих фино трептене, което ме превръщаше в друго същество. Ударих тежки лапи в снега и протегнах дългия си гръб. Толкова лесно се трансформирах, когато бях съсредоточена, Вече нямах проблеми с гнева. Освен когато ме завладееше в неподходящ момент. Тръгнах с пълна скорост към някое спокойно местенце, където можех да остана сама. Забивах ноктите си в пръста и се отблъсквах още повече. Не бях тичала толкова бързо от доста време насам. Може би нямах време. Явно бях твърде заета да се занимавам с проклетите вампири. Несъзнателно стигнах нещо като езеро. Веднага усетих миризмата на вампир. Изръмжах недоволно и въпреки това си върнах човешката форма. Приближих се предпазливо готова да нападна. Тогава русокосия вампир най-учтиво ми предложи да седна до него. Кимнах замислено и просто седнах.
- Защо си тук ? - попитах колкото се можеше по-учтиво..

Админ

Усетих,че е върколак.
Не ми пукаше особено,сега толкова ми беше писнало,че дори ако трябваше щях да се държа добре с нея.
-Виж,не ми се занимава с битки! - казах по едно време и хвърлих още няколко камъчето.Погледнах към нея. - И съм тук,защото ми писна,да стоя в обкръжението на толкова много вампири,понякога си е изморяващо. - казах аз и се загледах във водата. - А ти защо си тук? - попитах на свой ред.

Заглавие: Re: Лунния басейн Нед Фев 20, 2011 5:05 am

Резкия му тон накара ръцете ми да трепнат. Цялото ми същество отказваше да стои толкова близо до вампир в привидно лошо настроение. Кимнах замислено и свалих глупавите обувки от краката си. Потопих ги във водата и кимнах замислено.
- Аха.. На мен също не ми се занимава.. - усмихнах се с лека ненатрапчива усмивка. Той хвърли няколко камъчета във водата, които изписаха невероятни малки кръгове. Реших, че просто няма да ми отговори на въпроса и се отказах от настоятелния си тон. Какво ме интересуваше в крайна сметка. Точно в този момент обаче той заговори. Спомена, че му е писнало от вампири или по-точно да е около тях. Засмях се тихо. Това определено беше странно . Вампир отказва да е около своите.
- Странно - измърморих в отговор, но преди да кажа още нещо той попита на свой ред. Въздъхнах отегчено. Не знаех защо съм тук. - Скука, предполагам.. - казах простичко и огледах мястото по обстойно. Долавях миризмата на много неща, но сетивата ми бяха изострени към вампира. Трябваше да се предпазя ако се наложеше. - Какво са ти направили кръвопийците ? - попитах от чисто любопитство.

Админ

Погледнах я.
Навираше си носа където не трябваше.Но какво да правя,щом иска да знае щях да `и кажа.
-Не знам за вашата раса,но вампирите могат да бъдат много драматични понякога и да правят от нищото нещо. - казах аз и се загледах във водата,до някъде беше така,но не всеки път бяха такива. - А ти защо не си с някой от твоя вид,предполагам,че има тук такива като теб,няма ли нещо,който да вършиш? - попитах я и под неща имах предвид неща,който вълколаците обикновено правеха.

Заглавие: Re: Лунния басейн Нед Фев 20, 2011 5:25 am

Той ме погледна така все едно ми казваше "Какво те интересува к**ко !?" Веднага съжалих, че съм попитала. Не беше присъщо за мен да се притеснявам от вампир и все пак днес наистина не исках неприятности. Осъзнавах, че ден без да срещна някоя пиявица няма да мине. Дарих го раздразнен поглед, но той все пак реши да ми каже. Беше по-добре отколкото да си говоря сама, нали ? Анализирах изречението му, което ме наведе на мисълта, че просто всичко се върти около момиче.
- Не е от расата, а от пола.. - подсмихнах се и размърдах краката си в студената вода. Определено беше приятно. Образуваха се малки , едва забележими вълнички. Ухилих се като малко дете на което му подаряват близалка. Момчето чието име не знаех попита защо не съм с моите. Честно казано бих била. Ако имаше такива това забравено от бога градче.
- За жалост не съм срещала такива като мен от няколко месеца. откакто се преместих тук не съм се засичала с друг върколак. Вие сте навсякъде. Най-вероятно сте избили моя вид, но не ми пука аз все още съм жива. - измърморих безразлично. Тогава реших, че щеше да е най-добре ако най-накрая науча името на русокоско .. - Как се казваш ? - попитах тихо.

Заглавие: Re: Лунния басейн Нед Фев 20, 2011 7:32 am

Беше ми скучно да си седя вкъщи,затова реших поне малко да се поразходя.По-добро място от спокойно и тихо басейнче насред гората,нямаше.
Когато стигнах,обаче,видях че няма да съм сам.И какво пък.Време беше да се зпаозная с някой.Не можех все да тичам из горите като подивяло куче и да вия срещу луната,като онези самотници от филмите.
Приближих се и огледах мъжа и момичето,който бяха пред мен.
-Здрасти!-казах им небражно.

Админ

Погледнах към нея.
Явно и на нея не `и пукаше какво ще отговоря.
По едно време ми се доспа.
-Не знам за вас върколаците,но вампирите не обичаме слънцето,затова ще си тръгвам преди да е станало прекалено светло. - казах `и аз.
Изправих се и тръгнах нанякъде,вероятно към нас.Докато напуснах басейна,задминах някакво момче.

Заглавие: Re: Лунния басейн Нед Фев 20, 2011 7:51 am

Русокоско просто стана и си тръгна. Какъв човек само.. Явно днес не беше в добро настроени.. Изведнъж усетих нещо познато и някак приятно. Нечия миризма нахлу в лицето ми. Не беше морска вода, а по-скоро чуждо присъствие. Не беше от противните пиявици. Очевидно бе върколак. Ухилих се развълнувано. Непознатото същество се приближи и поздрави.
- Здрасти, Вероника - измърморих и протегнах ръката си. Щеше да е много по-приятно да се ръкостискам с някой, който притежава моята телесна температура. Сега разбирах защо вампирът си тръгна. Явно не му е особено приятно врага да има числено превъзходство. Огледах поредния блондин за деня с видим интерес. Нямах търпение да видя вълчата му форма. Зеленикавите му очи определено бяха сериозни, но и някак отегчени. Може би и той си нямаше работа..

Заглавие: Re: Лунния басейн Нед Фев 20, 2011 8:06 am

Прокарах една леко самодоволна усмивка.Първото същество,което срещам тук да е върколак и да е момиче,пък и на всикчото отгоре привлекателно,е на това му се викаше късмет.
-Деймън!-представих се и поех ръката,която ми бе подала брюнетката за здрависване.
Ама този вампир само как си подви опашката,като се озова между два върколака.Не очаквах това особенно от стар вампир,но все пак..всякакви ги имаше и от всякакви имаше нужда,не можех да ги виня.
-Ама,че са странни тези..-коментирах.Не обичах вмапирите,не че ми бяха направили кой знае какво,но имаше и такива,които просто си просеха да ги убиеш на мига.Е,този май не беше такъв,но все пак трябваше да се внимава,не трябва да се има доверие на жив мъртвец.

Заглавие: Re: Лунния басейн Нед Фев 20, 2011 8:21 am

Самодоволната усмивка веднага се появи на лицето му. Подсмихнах се. Момчето се представи като Деймън и пое малката ми ръка в сравнение с неговата. Горещата му кожа беше далеч по-приятна от допира на жив лед. Той беше висок, мускулест.. Изглеждаше точно като фитнес маниак . Огледах го от глава до пети и отново размърдах краката си, образувайки малки вълнички. Мълчах кротко, нямаше какво да кажа не бях заинтригувана от него.. По-скоро от расата му, той бе един от многото които не бях срещала от месеци. Без да забелязва отегченото ми крачене Деймън започна да коментира непознатия русокоско. Засмях се звънко оглеждайки странното място.
- Аха.. Странни са и все пак не всички.. - измърморих защитнически.. Все пак най-добрата ми приятелка, най-близкия ми човек беше една от тях.. Беше кръвопийка.. - Предполагам не всички са такива. - ухилих се.. Настъпи неловко мълчание, което определено ме побъркваше. Може би върколака беше възмутен от зашитническия ми тон към смъртните ни врагове, а може би просто беше отегчен до крайност..
- Трябва да тръгвам - измърморих накрая.. Не ми се стоеше на това място особено много.. Исках да потичам и най-вече да се наспя..