Полето на смъртта

Бях чувала за някакво поле на смъртта. Реших да отида и да видя какво е и да разбера повече за него. Облякох си дънки и един потник, защото навън беше топло и се запътих натам.
Пристигнах. Заковах се намясто. Беше огромно поле. Само това. нямаше нищо друго. Беше тихо. Чуваше се само шумът от листата на тревата, които се клатеха насам-натам, защото духаше вятър. Беше топъл и приятен.
Реших за по-сигурно да се превърна във вълк. Така щях да се чувствам в безопастност. Все пак го наричаха "Полето на смъртта". Сведох глава надолу и секунди след това се превърнах в огромен черен вълк. Тръснах глава и и започнах да се разхождам.

П.П.-Съжелявам, че пиша толкова късно, но интернета ми се прецака.

Беше ми много тъпо.Незнаех какво да правя.
Затова реших да отида до "Полето на смъртта".
Облякох се заклучих входната врата и се запътих.
Когато стигнах забелязах върколак.Стреснах се.Нядявах се да не ме нападне.
Отидох до него и го попитах.
-Здрасти Вълчо как е ? - зсасмях се.

Докато се разхождах, забелязах, че едно момче идва към мен... Боже! Та това беше братовчед ми Рон. От много
време не се бяхме виждали.
-Здрасти Вълчо как е ?-попита ме той.
Засмях се. това по скоро прозвуча като ръмжене. Естествено. Все пак сега бях вълк, а не в човешката си форма.
Отдалечих се от него. За секунди отново си възвърнах човешкия си вид.
-Не ме позна, нали?-поитах и се усмихнах.

-От началото не те познах,но след като те подуших разбрах че си ти братовчедке.Как да не те позная.
-Какво правиш?Не сме се виждали от доста време.
Приближихй се към нея и я прегърнах.
Тя ми се усмихна.Седнах на земята и зачаках отговора и.

Той ме прегърна и седна на земята.
-Ами нищо интересно.-казах.-Родителите ми умряха и реших да се преместя тук.
Седнах на земята до него и го погледнах. Беше толкова пораснал. Не се бяхме виждали
от наистина много дълго време.
-Ами ти?-попитах.-Как си? Какво правиш?
Махнах боклуците от дънките си и зачаках да ми отговори.

Тя отговори :
-Ами нищо интересно.Родителите ми умряха и реших да се преместя тук.
-Съжалявам.Много.-сведох глава надолу.
-Ами ти?Как си? Какво правиш?
-Ми добре съм.Наскоро се прибрах и аз.Исках да се върна обратно.
Погледнах я и се усмихнах.

Усмихнах се.
-Вече го преживях.-казах.
Заиграх се с едно стръкче цвете.
Беше единственото в цялото поле. Беше красиво.
-Е, имаш ли си приятелка?-попитах.
Липсваше ми тази тема. Като малки с Рон все си говорехме за разни простотии
или разни работи.

Усмихнам и се и откъсна едно цветенце.
Заигра се с него и ме попита.:
-Е, имаш ли си приятелка?
-Мда имам си.От няколко дни вече.Тя е ангел в буквалният смисъл-засмях се.

Ангел... Никога не бях срещала ангел и ще ми е много приятно, ако се запозная с нея.
Обърнах се към него.
-Разказвай.-казах.-Как сте се срещнали? Такива неща.
Много обичах да слушам всякакви историите...
Той не проговори веднага.
-Хайде.-подканих го и се усмихнах.