Райския водопад

Днес както и вчера не можах да заспя спомените ме преследваха,каквото и да правя нищо не се получаваше.Да това беше щях да се разхождам докато не ми остане енергия и не заспя пък какво пък може някой да ме убие.Тръгнах на някъде и стиганх до някакъв водопад беше страшно красиво реших да вляза вътре.Водата беше ледено студено започнах да се треса и веднага излязох набързо облякох своята къса рокля и започнах да разглеж дам на около.Никога до сега не бях виждала такава гледка имаше червени цветя наподобяващи кръв.Но след минута чух шум от някъде.Набързо разперих криле и излетях зад един камък и се скрих.Сега изобщо не ми беше до бой но ако се наложеше незнам какво да правя.

Бях съвсем нова тук и бях решила да разгледам околностите.
Градът приличаше малко на моя роден град,но това не ме нтъжаваше особено.
Стигнах до някакъв водопад,изглеждаше много красив и реших да се отбия. Там имаше и някакъв ангел,странно. Не бях виждала скоро ангели.
- Привет Ангелче,не се крий няма да се бием. - успокоих я и напотих краката си във водопада

Демон веднага я усетих тя каза,че няма да се бием но аз и нямах доверие.
-Здравей-казах и разперих белите си крила и и се усмихнах.
-Какво правиш тук?-Попитах я аз с усмивка на лице и зачаках нейният отговор но след това заговорих.
-Аз съм Миранда приятно ми е.-Незнаех какво ме накара да и се представя но сега вече го направих.

- Здравей,Миранда. Аз съм Анжи. - усмихнах се мило.
- Ами нова съм в градът.. и реших да се поразходя и така стигнах до тук. Ами ти? Какво прави един Ангел,сам тук? - попитах заинтересовано и я загледах. Имаше хулави бели крила.
Но си беше опасно да е сама,все пак някой демони,по-зли от мен можеха да я намерят.

-Ами немога да заспя от два дена спомените ме преледват в буквален смисъл.А и страшно да си сама в цяла огромна къща като слизаш до кухнята чуваш собствените си стъпки.Плашещо е все пак.
Казах и се усмихнах беше хубаво момиче но не колкото мен.Ех моето самочувствие пак се обажда.Изведнъж се закикотих и се замислих за жабата Кико моята малка плюшена играчка.

-Ами виж аз трябва да вървя но ми беше много много приятно да се запозная с дружелюбен демон.
Казах и и разперих своите чисто бели крила и отлетях.Тя беше много красива което ме наведе на спомените.
След пет минути летене се озовах пред моята къща.

» Скалния водопад