Герои на Ангелите

Име : Джейс Уейланд

Години: 17

Цвят на крилете: Бели

Сила: Свръх сила

Външен вид: Джейс беше висок около 1.77 с медено руса коса, блестящи златно кафяви очи. Той обикновено носеше тъмни дрехи като обичаше да дърпа ръкавите си до лактите и така се разриваше гледката към ръцете му, които бяха покрити с бели тънки линии наподобяващи стари белези. Китките му бяха стегнати в метални маншети.

Характер: Характерът на Джейс определено беше с характер не прилягащ за момче на неговата възраст. Беше с много борбен и силен дух, дух изпитал мъка ярост и търсещ отмъщение сред смъртните и демоните. Ако някои иска да знае истината може да попита Джейс, единственият проблем е че той винаги казва истината, независимо колко страшна и опасна е.

История: Джейс бил роден по този начин, майка му и баща му били ловци на демони или както всички се наричали ловци на сенки. Единственият проблем! те починали когато Джейс бил още малък но научен от баща си как да оцелява и да борави със стилито. След смъртта на родителите му той бил изпратен в Градът от Стъкло, столицата на Ангелите. Там за него започнал да се грижи Ходж бивш войн пазител на хората. В момента след всичко научено Джейс се опитва да намели убийците на родителите му, и да си отмъсти.

Снимка

*Име /не много дълго или завъртяно/:
миранда Стрийм
*Години /14г.-50г./:
16
*Цвят на крилете/бели или черни/:
Бели
*Сила /само 1 оттук/:
Може да използва бели и черни магии.
*Външен вид /2-3реда/:
Миранда е със кистенява дълга коса,има сини очи висока е метър и осемдесет и пет.Кожата и е бяла устните и са много красива и са розови зъбите и са чисто бели.Нейният нос си е нормален.Има красиви дълги мигли.Тялото и е слабо и много красиво.
*Характер /3-4реда/:
Характерат на Миранда е много сложен,тя не обича да я лъжат но понякога и тя лъже но много рядко.Обича да е сама не обича вампирите и другите същества.Обича да ходи на плажа и да гледа вълните,но също се страхува от водата.Тя е умно момиче и иска всички да го знаят
*История /как сте били превърнати,живота ви преди и след това,семейство,съдба..;минимум 4-5реда/:
Миранда е израстнала в богато семейство,винаги е била глезена и винаги е получавала това което иска.Но един ден когато родителите и умират в автомобилна катастрофа тя остава сама.Обаче когато става на петнадесет тя разбира че има огромно наследство от нейните родители.Но един ден след дълга разходка из гората я ссреща вампир и я изнасилва брутално,много от костите и са счупени и тогава тя умира но минута преди това ангел слиза от небето и я превръща за да я спаси.Но тя вече знае че никога няма да бъде същата.Тя прото иска да забрави за своите сили тя иска да е само един човек.Без никакви дарби.Иска да се премести в град където са само хората,без никакви вампири,ангели и други същества.Има готе на име Меган и много си го обича.
*Снимка /задължително да отговаря на външния ви вид;предпочита се да не е аниме/




Миранда Кер

Одобрена си!
Само сложи аватар

Много готин герой,одобрена си.


ПП: Ако искаш може да сме брат и сестра ;д

*Име /не много дълго или завъртяно/:
Пенелопе Круз
*Години /14г.-50г./:
20
*Цвят на крилете/бели или черни/:
Черни
*Сила /само 1 оттук/:
Видения
*Външен вид /2-3реда/:
Висока 1,75 с изкусителни устни, съблазителни кафеви очи, нормално тяло без много напомпани мускули; Дълголика и общо взето хубава...
*Характер /3-4реда/:
Характера й е много особен. Според ситуациите винаги се променя. Винаги честна, но ако се налага гъвкавият й характер може и да подлъже. Мрази тези, които контролират спомени, тъй като детсвото й и без това не било много приятно. По-добре рави всичко, когато е в екип, защото е и много доверчива към хора със сходен на нейния характер. Може да разбира хората и без думи и разбира историята на човека от първата им среща. Открита е, не крие нищо, което понякога играе лоша шега в живота й. Страхува се от самия страх. Общителна е и лесно завързва приятелства. Обожава да чете и много се дразни, като разбере, че някой знае повече от нея, затова където и да отиде в куфара й ще има повече книго, отколкото дрехи. Не е повърхноста, държи на духовните неща. Притежава изключителна чуствителност и е много деликатна, сякаш изтъкана от чуства и коприна. Пише много поезия и произведенията й често разплакват слушаштия. Не харесва консервативните хора. Участва във всеки преврат и промяна.
*История /как сте били превърнати,живота ви преди и след това,семейство,съдба..;минимум 4-5реда/:
Идва от беден квартал в Джорджтаун,Гаяна, но с невероятната й упоритост достига висоти не само в училище, но започва кариера като лингвист дори толкова млада. Знае около 9 езика, на които общува и пише отлично. Като малка е живяла в многодетно семейство с 4 сестри и 2 братя. Като най-голяма се е грижела за всички тях, а баща й работел в местната мина. Любимия й човек бил баща й. След неговата смърт тя претърпяла нервна криза и от този момент добила способностите си. Когато се сринала мината, където работел баща й тя отишла да го търси. Търсила го в сабдите и пепелта и прегръщайки мъртвото тяло на баща си се сринала още една част от тунела. Оцеляла като по чудо, благодарение на това че колегите на баща й я изкарали бързо. Ето как станала ангел. Тя смята, че и се явил такъв в мината. От този момент нататък при всяко пълнолуние ангела заедно с баща й се явяват насън и се опитват да кажат нещо за края на света и за други раси.
*Снимка

Одобрена си.

Така разшири историята,характера и описанието си и сложи снимка

И Нейтън е одобрен,само и двамата си сложете аватари

Име:

Исабел Моргенстърн
Години:

17
Цвят на крилете:

бели
Сила :

Ледена ефира
Външен вид :

Имам чуплива, кафеникава коса, която стига и пада някъде над кръста ми. Не обичам да я връзвам по никакъв начин, освен на кок, но и това не се включва в списъка ми за любимите неща.Имам слабичко тяло, но не прекалено, че да падам постоянно, когато съм на високи токове, а това е винаги.
Имам добре поддържано тяло с всекидневно тичане из градския парк.Обичам да се грижа за външния си въд, затова поддържам и кожата си.
Не нося очила, но и не смятам това за нередно. Не нося и лещи. Прекалено ужасни ми се вижда да си бъкам в окото с тези малки неща.
Нося удобни, но в същото време много модни дрехи .
Честно да си кажа, усмихвам се доста. Обожавам да се смея дори за най-малките и незначителни неща, които ми се струват по някакъв начин забавни. Но всъщност нямам много широка усмивка, което обаче се компенсира от белите ми зъби, които също поддържам .
Характер :

Колкото и да обичам да се смея , също така обичам да влагам все повече и повече сърказъм във всяка следваща моя дума. Е, правя го за забавление. Мога да бъда и съвсем сериозна към сериозните проблеми, мога и да не влагам сърказми и ирония с цел да се посмея на гърба на някого.
Може да се каже, че съм леко влюбчива, но винаги са подходящи. Почти винаги.
Голям инат съм и това е! Отстоявам много на мнението си, но не го налагам, само се опитвам другите да повярват в него и така те сами го налагат, без аз да имам някаква вина.
Никой не може да ми повлияе. е, може би амо някои, но това се случва рядко. Не, че аз съм много силна в някакво отношение, като например това да съм неприкосновена. Тоест, както казах, никой да не ми повлиява. Но ако някой много настоява за нещо, най-накрая му се връзвам и аз започвам да го вярвам.
Обичам новите неща и тези, които още не съм пробвала.
Попринцип обожавам да се държа просто неутрално, но не и така че да изглеждам отвеяна, каквата всъщност не съм. По дяволите, много измъчвам мозъка си да обмислям разни неща, дори и най-маловажните, които за мен не са такива.
В отношение на връзките, много рядко мен са ме зарязвали. По-скоро аз тях. Но все пак нали не трябва да е задържам върху един!
Относно училище- е, справям се някак. Не са най-високите оценки, а единица по-малко. Не, че не ми се учи, просто е ужасно безинтересно по математика примерно. Или по биология. Да кажем, че историята на някакви си народи ми харесва, но да не прекалявам.
История:

Родена съм през март. Живях три години в Австралия, но след това с родителите си заминахме за голямата Америка.Там ми се струваше всичко различно, какар да говорех техния език. Хората бяха съвсем други, макар да бях все още на 3 годинки. След десет години, аз станах типична американка, на всичкото отгоре и тийнейджър. На 13 в училище беше ужасно скучно, като се имаше предвид, че бях различна, а всеки ме мислеше за луда. Но въпреки, че им замръзявах носовете, тя отново се чудеха как ставаше това.
Един път някаква полиция, която се занимавала с расите и непрактичното използване на силите ни дойде у нас. Казаха, че доста пъти съм замразявала разни неща, а аз просто и наивно казах, че съм искала ледена близалка. Какво хлапе, просто!
На 15 години намерих своя най-добър приятел, който се казваше Дейв. С дейв много се разбирахме, докато не му показах малките рани въру ръката си и големите бели криле ( винаги съм искала черни!) . Дейв ме изостави на произвола на съдбата и последните 2 години, през които останах в Ню Йорк, в училището, бяха мъчителни за мен. Той все ме отбягваше, а аз все обмислях как да у кажа да не казва на никого за това, което му показах. Не, той нямаше да каже на кокого, а и те нямаше да повярват и той щеше да влезе в ,,клуба на лудите" където основен член бях аз.
Когато станах на 16 години баща ми умря и ходихме на погребение. Дори не знам, защо не ми беше мъчно. С майка ми напуснахме големият красив Ню Йорк и отидохме в някакво ранчо. Там, Томас,момче на моята възраст, който работеше там, ме научи да яздя кон и да свиря на китара. Полезно нещо. За жалост отново трябваше да ходя на училището, а то беше на няколко километра от ранчото. Томас ме караше. Накрая разбрах, че той е бил на 19, а не на моите години.
Та Томас беше върколак, за което аз въобще не сеучудих. Бях възкликнала просто ,,Оо!" и бях вдигнала рамене. След като казах, че аз съм ангел, той погледна малко отвратено,но и той вдигна рамене.
Общо взето животът ми беше съвсем скучен, като изключим факта, че бях за няколко часа в затвора, заради използването на силите си. Отново непрактично, както каза жената полицай. Честно казано, за полицай, тя беше доста хубава. Нямаше да се учудя, ако не беше и вампир, защото май се озъби на Томас.
Наблизо до ранчото с енамираше Адамхилс. Не, че знаех какво е това място, но изглеждаше интересно, а и там беше по-голямо. Казах на майка си, че отивам да живея там, а тя понеже беше болна или откачена ( едно от двете...) ми позволи. Том трябваше да го приживее някакси.


Ис

*Име : Изабел Лайтууд

*Години : 17

*Цвят на крилете: Бели

*Сила : Телепатия

*Външен вид : Изабел е с дълга тъмно кестенява коса. Има сини,почти сиви
очи. Висока е 168 и тежи само 55кг. Има лек тен и красива усмивка,която обаче не се вижда често на лицето й.

*Характер: Изи притежава труден характер,това се дължи на променливото й настроение. Лесно избухва и е голям инат,но е с добро сърце. По принцип е мълчалива и затворена в себе си,не се доверява лесно на някого.Свикнала е да е самостоятелна и да се справя сама с проблемите си. Не обича да е център на внимание.

*История: Изабел е отраснала в Лос Анджелис с жена на име Мелиса,която е като майка за момичето. Изи не знае нищо за родителите си,нито кои са,нито къде са. С времето момичето започва да чува чуждите мисли и това я плаши. Когато споделя това с Мелиса,тя й казва,че е ангел,но родителите й били прогонени и я оставили на нея,за да я отгледа като нормално момиче и да бъде в безопасност от тези,които преследват родителите й. Когато разбира истината Изи се мести в Адамхилс с надеждата да разбере повече за близките си и да се запознае с други като нея.

Супер е,допада ми ужасно много,одобрена си