Старото гробище

Ангел Сила : Свръх сила

Въпреки че родителите на Джейс бяха погребани в Градът от Стъкло той често ходеше на гробището за да се усамоти и да помисли малко какво ще прави в бъдеще. Сутринта беше още студена, слънцето се показваше съвсем малко от хоризонта и разпръскваше огнени езици по небето. Джейс се беше облякъл в едни черни дънки и една черна блуза с къс ръкав, не разбираше много от дрехи но знаеше че леля Джослин винаги му взимаше маркови дрехи. Естествено Джейс не ги носеше много по простата причина че не беше свикнал да облича тениска или блуза, гърдите му винаги бяха голи и така разкриваха малките бели знаци които сякаш приличаха на белези. Той отиде до един камък отстрани, седна и извади стилито подарък от баща му. Повъртя го малко в ръка и се замисли за отмъщението си...

"Уау..това беше направо уникално.От къде накъде Катрин ще..нямаше право да..уфф.."-мислеше си Мишето като ходеше бавно през гробището.Поне тук щеше да е сама.Можеше да помисли.Надали някой идваше на това забравено от бога място.
Както си ходеше обаче,се спъна в един камък,който беше затупан със сняг и падна напред по очи.Цялата стана в сняг.Но не можеше и да стане.Нямаше сили.Беше й писнало от всичко,което й се случваше.Все падаше,все се блъскаше,все някой искаше да я убива..без особенна причина.Наистина й трябваше герой като Рон,но той не можеше все да е около нея,затова се замисли,защо по-добре не си вземе джи-пи-ес.
-Защо все на мен!-каза на глас Мишето и направи нацупена и тъжна физиономийка,като онази на кученцата,малките сладки кученца.
Тогава..

Ангел Сила : Свръх сила

Както се беше замислил Джейс чу леко и нежно потупване по снега, със сигурност беше момиче защото стъпките бяха леки и тихи, той се огледа и я видя но в същият момент тя се спъна от камък затрупан от снега, Джейс прибра стилито в калана си и дочу от нея думи.
-Защо все на мен! - Джейс се замисли...
- Явно е имала тежък ден - Той се изправи от камъка разгърна прибра криле плътно до гърба си и тръгна към нея.
- Добре ли си! - Тя седеше и го гледаше от земята - е думите ли ти се загубиха сладурано.
Джейс я хвана и без никакво напрежение я вдигна после хвана най - близкият до него камък голям колкото тя да седне и го постави пред него, след това леко я сложи да седне.
- Нали нямаш нищо изкълчено или счупено...

Това наистина беше уникално.Как така и откъде се появи това момче,но й стана някак по-добре.Тя се усмихна и каза несигурно:
-Предполагам,не..-след това погледна надолу засрамено и каза признателно-Мерси!
Наистина днес кой ли не я спасяваше,но и тя можеше да бъде малко по-внимателна,де.Той не беше принуден да я вдига от земята или изобщо да й обърне внимание,но го направи,за което наистина му беше задължена.Може би самотата не й се отразяваше особенно добре.
-Аз..ако съм прекъснала..такова..почивката ти..съжалявам..-извини се Мишето и вдигна глава,срещна погледа му и някак се плени.

Ангел Сила : Свръх сила

- Не повярвай със сигурност не я прекъсна. - Джейс я погледна тя го гледаше но той бързо отмести поглед встрани. Ако неговото беше почивка не го пожелаваше на никои. Все пак да мислиш за отмъщението на родителите си не е точна почивка.
- Предполагам че щом нямаш нищо счупено мога да ти кажа името си... Аз съм Джейс Уейланд. - Той се загледа в нея...

Михаела усещаше,че нещо не е наред.Нещо го тревожеше и не му беше особенно добре.В такива моменти,тя слагаше на лицето си милата и успокояваща усмивка,която вдъхваше на всеки доверие в нея и поне малко кураж.Този момент беше точно такъв.
-Михаела Куатрочиоке!-произнесе отново трудното си и дълго име.О,който я бе кръстил така определено е бил адски чалнат.Но тя си беше заречена да ходи с това име и не можеше да се отърве от него и явно не искаше.То беше станало част от нея,нещо,което я отличаваше от другите-Приятно ми е,Джейс!-допълни мило и се усмихна,като не преставаше да го гледа право в очите.

Ангел Сила : Свръх сила

Джейс я погледна...
- Е предполагам че мога да те наричам Мише. - Тя се усмихваше леко и добродушно, разведри го от мислите му за отмъщение.
- Искаш ли вода или нещо за хапване. - Джейс беше извадил стилито и беше разгърнал крила съвсем леко колкото да отскочи и да откъсне ябълка от дървото до тях.
- Сеила - Стилито в ръката на Джейс заблестя и от върхът му се подаде острие като на кама но беше прозрачно като стъкло и блестеше с лунна матова светлина.
Сряза ябълката на две и обели едната половинка.
- Заповядай понякога стига само да хапнеш и виждаш светът по различен начин.
Той и се усмихна лека с закачливата си усмивка.

Една ябълка надали щеше да я оправи.Би я оправила само свежа кръв,но това Джейс не го знаеше и нямаше да го узнае,най-вероятно.Тя се усмихна,но си личеше,че тази усмивка беше по-скоро от неудобство.Можеше да яде човешка храна,но вкусът беше все едно ядеш трева,дори и по-зле.Тя отхапа малко от нея,колкото да не си проличи,но мирисът на свежа кръв направо я убиваше,а можеше да се признае,че Джейс миришеше много хубаво.Вампирските й зъбчета,сякаш изскочиха ан показ,но тя се опита да ги прикрие.
"Стига Михаела!Той не е за ядене!"-изкрещя си наум и това сякаш наистина й помогна.
-Да,би било супер!-усмихна се леко Мишето и допълни-Мерси!
Напоследък на много хора и за много неща благодареше,но това беше добре,защото беше признак,че на тази земя все още е останал някой нормален,било то вампир,върколак или ангел.

Ангел Сила : Свръх сила

-E след като си по добре предполагам че ще трябва да те оставя... Трябва да свърша нещо... - Джейс се чудеше защо Ходж още не му звъни. Беше му обяснил че е след следите на демон убил вампир. Джейс трябваше да го открие и унищожи иначе мирът между долноземците и нефелимите щеше да се разруши... Той отвори крила затича се и излетя в мрака като остави Мишето сама.