Тъмната част от гората

Отново се разхождах, но в тъмната част на гората.По пътя чух странен шум в храстите,но какво му е странното та това е Адамжилс...Кой друг можеше да е освен някое вярколаче...Като например Вер моята любина саквартирантка...

Поредния разглездн мухльо, който ми лази по нервите.. Съжалих, че не му разбих носа и все пак беше по-добре да не се мешам.. Минах зад магазина и пресякох улицата.. Някой ми избибитка.. Веднъж стигнала до дърветата, затичах още по-бързо с още по-бързи крачки.. Веднага щом навлязох в гората, далеч от къщи и шосета , разко спрях и съблякох всичките дрехи по себе си.. Завързах ги за левия си глезен .. Още докато стягах двата крака започнах да се трансформирам.. По гръбнака ми завибрира пламък и образува спазми, които плъзнаха на талази по ръцете и краката ми.. Отне ми само секунда.. Горещината заля цялото ми тяло, после усетих финото трептене, което м,е превръщаше в друго същество.. Ударих лапите си в пръста и изпуънах гърба си.. Бях свикнала да тичам сама.. Без никой.. Тръгнах из гората като невидим призрак.. Тичах с бързината на вятъра.. Чувах птичките, разтревожените им сърца.. Забих нокти в пръста и затичах още по-бързо.. Не мина много време преди да усетя прогарящата носа ми миризма.. Все едно някой завираше белина в носа ми.. Козината ми настръхна.. Тялото ми се наелектрезира, но само след секунда осъзнах, че това е Тайлър.. Спрях рязко и я огледах от глава до пети.. Стоях на разстояние от нея.. Колкото и да я обичах беше убжасно да вдишвам от аромата и през вълчия си нос.. Събрах цялата енергия в себе си и се трансформирах в човек.. Не ме бе виждала за пръв път гола.. Случаваше се и друг път..
- Здрасти.. - измърморих с лека усмивка развръзвайки дрехите си от глезена..

Преди не бях я виждала като върколак, инстинктите ми се изостриха, обърнах се рязко към нея и й се ухилих с вампирски зъбки...тя се трансформира отново в човек, а аз се успокоих:
-Здрасти, Вер!Как си..пак на разходка??-отново й се ухилих.

Тя се усмихна показвайки вампирските си зъбки.. Цялото ми тяло настръхна.. Само за миг помислих, че е ме захапе, а това определебно беше смъртоносно.. Огледа ме успокоено и ме поздрави..
- Да.. Реших да потичам.. - излъгах тичайки в обятията й.. Не беше много приятно.. Миризмата беше убжасна какъто и за мен така и за нея..
- Как си ?? Какво правиш тук ?? На лов ??

Имах чуството че ще ме захапе и сигурно тя същото....Миризмата наистина бе ужасна.Попитаме как съм и дали съм на лов:
-Само на разходка-отвъръщайки й.Попитах я същото...

Огледах спокойното й изражение.. наистина отиваше на разходка, но нинмаби ме излъгала ?? Огледах се несигурно..
- Аз.. излязох на разходка.. Или по-скоро бях леко изнервена.. Нали ги знаеш местните хлапета.. - подсмихнах се .. Огледах се още един път ..
- Защо си сама ?? Нямаш ли обожатели ? - подсмихнах се..

-Какви обожатели-започнах да се смея.-Та то тук едвам се намират момчета.А ти защо си сама,-погледха я любопитно, а сле това й се ухилих отново.Имах чуството, че не ми вярва...та ние живеем заедно.

Подсмихнах се леко.. Кой не би пожелал синеока русокоска ?? Наистина момчета липсваха и все пак.. По баровете можеше да се намери някой за нещо повече от флирт.. Може би секс или просто натискане.. Прерових сжобовете си и с нежелание останових, че вредния ми предмет го няма.. Бях изпуснала цигарите си докато тичах..
- Мамка му.. - изругах ядосано.. Всичко беше в сняг.. Снежнките се сипеха по тялото ми, а на мен така й не ми стана студено въпреки подкъсения ми ръкав.. - Да.. Права си тук няма момчета и все пак.. Все ще се намери някой - ухилих се отново оглеждайки терена.. щеше да е хубаво да направим едно хубаво състезание.. Навън вече беше тъмно.. Естествено не се боях, но предпочитах да съм си вкъщи.. Марлоу няаше да е очарован ако не го извеждах на разходка..
- Всъщност мила аз ще тръгвам.. Задължения към кучето .. - засмях се и с един скок се хвърлих върху нея сбръчвайки нос.. Не се притеснявах, че ще ме изпусне.. Притеснявах се, че ще ми се нахвърли и все пак би трябвало да е свикнала на шантавия ми характер..

Веднага след като си трътгнах от онзи водопад реших да се разхождам още.Не ми се прибираше сама в пустата къща.Отидох в гората но тя беше толкова мрачна че започнах да се оглеждам навсякъде.Тръпки ме побиха веднага щом задуха разперих белите си крила и те светиха в мрака.Започнах да обикалам но след минута се подпрях на едно дърво.

Миранда Стрийм написа:: Веднага след като си трътгнах от онзи водопад реших да се разхождам още.Не ми се прибираше сама в пустата къща.Отидох в гората но тя беше толкова мрачна че започнах да се оглеждам навсякъде.Тръпки ме побиха веднага щом задуха разперих белите си крила и те светиха в мрака.Започнах да обикалам но след минута се подпрях на едно дърво.

Беше ми много скучно в нас,затова реших да се поразходя.
Идеалното място беше гората.Пък и бях леко гладен.Тъкмо щях да се нахраня с някой елен.
Когато стигнах подуших нещо.Не беше животно.Нито беше човек или върколак.
Реших да поогледам.След около 5 мин съзрях едно момиче подпряно на едно дърво.Отидох до нея.
-Здрасти.Защо си сама тук? Доста е тъмно-усмихнах се.

-Ами нека кажем че просто не ми се стоеше сама в нас.
Казах му и го огледах от глава до пети.
-Ами ти защо си сам тук?-Попитах го и лекичко се засмях.
Погледнах към телефона си и видях колко е часа.Нямаше да се прибера преди да стане поне два или три.Но до тогава какво щях да правя.

Миранда Стрийм написа:: -Ами нека кажем че просто не ми се стоеше сама в нас.
Казах му и го огледах от глава до пети.
-Ами ти защо си сам тук?-Попитах го и лекичко се засмях.
Погледнах към телефона си и видях колко е часа.Нямаше да се прибера преди да стане поне два или три.Но до тогава какво щях да правя.

-Oгледа ме и каза. :
-Ами ти защо си сам тук?
-Ми малко на разходка и да се нахраня..
Не с теб спокойно.-засмях се.
Аз съм Рон приятно ми е.- и подадох ръката си да се здрависаме.

-Аз съм Миранда.-Отговорих му с усмивка на лице.
На тъмния фон той изглеждаше страшен но пък и красив.
-Нов ли си в града?-Попитах го все така усмихнато.
Беше ми малко странно да разговарям с вампир попринцип ги мразех.Но с него в момента е различно чувствам че той е добър а не като другите.
-С каква кръв се храниш?Е явно с животинска след като си тук.-Казах и се засмях.

-Аз съм Миранда. - Отговори с усмивка на лицето си.
-Нов ли си в града?
-Не.Роден съм тук.Умрях тук-засмях се.
Преди 2 месеца се върнах в града.За постоянно.
-С каква кръв се храниш?
-Животинска.Необичам да хапя хората.
А ти.Нова ли си тук ?

-Ами да нещо такова от два дена съм тук.И ми е малко странно.
-Ъммм... на колко си години?-Попитах го беше малко тъпо да го питам за годините.
След тези думи се ухилих като първата идиотка.Мамка му с хубавите момчета се държа като бавноразвиваща се и напълно откачена.Но защо така незнам.Май съм го наследила от майак ми.

-Ами да нещо такова от два дена съм тук.И ми е малко странно.
-Бързо ще свикнеш.Не е толкова лош града.-усмихнах се.
-Ъммм... на колко си години?
-На 18-се съм.Ти?
Когато я погледнах доста се беше притеснила.

-Ами аз съм на шестнадесет,и ме превърнаха преди две години.
Казах му това въпреки че нямаше смисъл да му го кава.
Мамка му всички лоши черти съм наследила от моята майка.
ПОгледнах го право в очите и му се усмихнах чаровно.Крилата ми се спуснах надоло и стигнаха до края на краката ми.

-Ами аз съм на шестнадесет,и ме превърнаха преди две години.
-Доста рано са те превърнали.
Тя ме погледна и ми се усмихна.В същият момент крилата се спуснаха към краката и.
-Не те ли е страх от вампирите и върколаците ?

-Ъъъъ да рано ме превърнаха но иначе щях да умра.
-И да наистина ме е страх от вампирите демоните и върколаците.
-Ами теб страх ли те е от нещо?-Попитах го като прибрах крилата си.
Много обичах да ги вадя и да ги прибрам като няма какво да правя с това се занимавам.
-Каква ти е дарбата?

-Ъъъъ да рано ме превърнаха но иначе щях да умра.
И да наистина ме е страх от вампирите демоните и върколаците.
Усмихнах и се и тя ме попита :
-Ами теб страх ли те е от нещо?
-Ми токова дълго живея тук че няма от какво да ме е страх вече.
-Каква ти е дарбата?
-Дарбата ми е телекинеза.Радвам се че е тази а не някоя друга.

-Моята е бели и черни магии.-Казха му и се цапардосах по главата.Не биваше да му кавам каква ми е дарбата.
-Хмм ами ти от колко време си вампир?
ПОпитах го и сведох глава.
И сле д това отворих устата си и извърнах очи.

-Моята е бели и черни магии. - Когато без да иска се издаде се удари по главата.
Засмях се.
-Спокойно на никой няма да кажа.
-Хмм ами ти от колко време си вампир?
-От доста време.Колкото и ми се иска да забравя кога ме превърнаха все немога.-усмихнах се и я погледнах.
-Сигурно ти е доста трудно без семейството ти.

-Ами да много ми е трудно бе тях но на теб сигурно ти е много трудно.
-Искаш ли да отидем някъде ан по-светло където няма да ме е шубе да мръдна?
Попитах го и се замсях но си бях чаровна дори когато ми беше неудобно.

-Ами да много ми е трудно бе тях но на теб сигурно ти е много трудно.
-Да трудно е.Но се свиква.
-Искаш ли да отидем някъде ан по-светло където няма да ме е шубе да мръдна?
-Да добре..Няма проблем-засмях се.
Запътихме се към жилищната зона където имаше лампи.

» Светлата част на гората
» Тъмната и мистериозната част на езерото
» Панаира в Северната част