Скалния водопад

Беше ми скучно, мразех да ми е скучно, когато умра щях да имам предостатъчно време да скучая. Сега, сега исках да се забавлявам исках адреналин и какво по хубаво от скачане от скали. Облякох се и ето ме тук, на върха на скалата, водопада кънтеше под мед, водите му се разбиваха в езерото долу. Усмихнах се широко, свалих ботушите си, дънките и блузката, студът не ми пречеше, напротив правеше всичко това още по - забавно. Застанах на ръба на скалата, протегнах ръце напред и скочих, вятърът удряше лицето ми, а аз падах надолу заедно със снежинките. След няколко мига се приземих в кристално синьото езеро, потопих се надълбоко, а след това си проправих път към повърхността, когато се показах над водата, загладих назад косата си и се отпуснах върху водата.

Малко след като се появих на повърхността на водата чух нечии глас. Огледах се и видях не брега да стои момче, определено беше секси, но изглеждаше разтревожен, тогава чух въпроса му
- О, да идеално - казах усмихвайки се чаровно
- Защо не дойдеш да ми правиш компания, водата е страхотна - казах с все същата чаровна, но и леко похотлива усмивка. Повечето хора биха си помислили, че съм луда, но на мен ми харесваше, къде беше тръпката да плуваш лятото?

Той се усмихна и се съгласи да дойде, приближи се до водата и след малко вече беше до мен
- Казах ти - засмях се леко и отпуснах глава назад
- Ники, Ники Джеймс - представих му се аз
- Какво води само момче тук? - попитах любопитно. Обикновено на такива места момчетата ни водеха за да спечелят сърцата ни, колко безумно от тяхна страна.

- Скуката, нуждата от адреналин - свих рамене
- Извинявай, че провалих плановете ти - казах оглеждайки го. Трябва да призная, че беше доста секси, но ми се струваше, че е доста малък, но това не ми пречеше да се забавлява, нали така. Никой не говореше за сериозно връзки, всъщност съществуваше ли подобно нещо като сериозна връзка? Усетих се, че стоя почти неподвижно, загледана в него затова реших да се раздвижа, отдалечих се малко от него и се гмурнах. Плувах по дъното, сякаш се намирах в басейна, но тук беше малко по - дълбоко и много по - красиво, след няколко минути се показах отново на повърхността.

Той също се потопи и след малко се появи от другата ми страна, попита ме на колко години съм и аз се усмихнах
- Според теб на колко съм? - попитах любопитно повдигайки вежда. Отпуснах се по гръб над водата, продължаваше да вали слабо, но въпреки това беше приятно. Загледах се в небето и в дърветата на върха на скалата
- Какво е мнението ти за адреналина - попитах любопитно поглеждайки го и отново повдигнах вежда.

Той каза, че обича адреналина, идеално момче по мой вкус, страхотно. Потопих се още веднъж, след това реших, че е време за нов скок. Нейтън ме попита откога съм в града, а аз се замислих за миг
- Родена съм тук, но живях известно време в Мадрид и наскоро се завърнах - казах с усмивка
- Колкото и невероятен да е Мадрид, тук е домът ми - свих рамене и тръгнах да излизам от водата
- Идваш ли? - попитах поглеждайки го. Тръгнах по пътеката нагоре към върха на скалата за нов скок. Можех да използвам крилата си, но така беше някак по забавно, вървях боса по снега към нова доза адреналин.

Качихме се на върха на скалата, усмихнах му се, след това му намигнах, разперих ръце и скочих с главата надолу. Преди да падна във водата събрах ръцете си над главата и се потопих стигайки дъното. След малко се показах на повърхността и се огледах за Нейтън, който се появи на няколко метра от мен.
- Откъде си? - попитах любопитно.
- Какво те доведе точно тук? - попитах още по любопитно. Винаги ми е било странно как хората избираха в кой град да живеят, за мен беше въпрос на чувството за сигурност, за уют, за дом.

- Надявам се да ги намериш и да имаш възможността да им зададеш всички въпроси които искаш - казах отпускайки се върху водата. За жалост беше спряло да вали, толкова много обичах снега, беше някак си толкова чист. Нейт ме попита дали вярвам в митични същества и аз се замислих за момент, нека видим аз съм ангел, родителите ми също, а брат ми е вампир дали вярвах в свръх същества, разбира се! Но реших да се престоря на глупаво малко момиченце
- Като съществата от приказките? Феи, леприкони, дракони, такива същества ли? - попитах разпервайки ръце върху водата.

Явно шегата ми не му се стори весела и той реши да зададе направо въпроса си. Сякаш се чудеше дали да си признае, че не е човек или не, въздъхнах леко. Изправих се и отидох до него, минах зад гърба му и увих ръце около шията му
- Ами ако ти кажа, че ще ме изненада ако кажеш, че си просто човек? - прошепнах на ухото му и леко го захапах
- Това брои ли се за отговор? - попитах любопитно и се отдръпнах леко назад отново отпускайки се върху водата.

Засмях се леко, той се потопи, а когато се появи лицето му беше на сантиметри от моето. Усмихнах се и го целунах, а докато го целувах разтворих черните си криле.
- А ако ти кажа, че аз също съм ангел ще ми повярваш ли - попитах с широка усмивка и повдигнах рамене. Все още бях близо до него с ръце обвити около шията му и чаках да видя реакцията му.

Сякаш факта, че бях като него го изненада доста, защото в началото изглеждаше доста шокиран. Но после се осъзна, разпери своите криле и се наведе да ме целуне, но аз се пуснах и се потопих във водата, а след това го изпръсках силно. Не, че не ми харесваше, просто обичах да си играя с момчетата, целувах, флиртувах, дразнех, а после си тръгвах това беше природата ми... Прибрах крилете си и се гмурнах задържайки дъхът си и когато стигнах дъното се обърнах с лице към повърхността и загледах небето. Беше интересно колко различно се виждаше всичко от под водата, след малко изплувах отново на повърхността.

Преди да изплувам Нейт се потопи и застана до мен, но въздухът му бързо свърши и изплува нагоре, аз се усмихнах и го последвах. Когато се показахме ме попита дали имам някакви сили
- Регенериране - отвърнах с широка усмивка. Всички умираха за някакви "готини" сили като четене на мисли или контролиране на емоциите или нещо подобно, но аз умирах за тази способност. Това си беше истинска благословия да мога да се регенерирам, колкото и тежки да бяха раните ми се възстановявах за отрицателно време. Което беше страхотно имайки се на предвид любовта ми към екстремните изживявания.
- Какво ще кажеш да отидем да пийнем някъде? - попитах с чаровна и леко лукава усмивка. Тук ми харесваше, но определено не ме свърташе на едно място.