Тъкмо пристигнах в града...Искаше ми се да посетя Ники първо, не я бях виждала отдавна...Но пък все още не бях сигурна в контрола си, затова първо реших да ловувам. Паркирах колата си в околностите на града, разкарах глупавите лещи, които и без това бяха започнали да се стапят, заключих колата и тръгнах да търся някоя изгубена душа, която щеше да стане моя вечеря. Странното е, че не надуших човешка кръв и трябваше да мина доста разстояние, докато стигна до най - близкият град със хора. Що за град беше този, в който живееше Никс?
Върнах се при колата си и се преоблякох...все още не бях чак толкова опитна, така че дрехите ми бяха малко мръснички..Преоблякох се набързо, нахлузвайки една къса рокля и реших да се поразходя из околностите. Казах на Никс, че ще пристигна към полунощ, така че имах още време. Не бързах за никъде...вървях бавно и уверено в тишината, докато някъде наоколо не чух някакъв шум. Залушах се и установих, че е от дриблиране. Интересно кой играеше баскетбол по това време...Привлече интереса ми, затова се запътих натам.
Когато стигнах видях млад мъж...на около 20...при това не изглеждаше никак зле. Не знам дали факта, че беше без тениска или просто си беше такъв, но хващаше окото. Постоях там около минута, но накрая реших да продължа с разходката си. Обърнах се, но в този момент токчето ми се счупи и едва не паднах.. Официално можех да се обявя за най- непохватният вампир на света. Изругах под дъха си и си сабух обувките, но в този момент усетих, че момчето ме зяпа. Обърнах се бавно и се усмихнах вяло.
- Здрасти. - поздравих и взех обувките си в ръце.
