Езерото "Чикамоко"

Хубав ден за разходка.. Иделното място да се раходя без някое хлапе да ми полази по нервите.. Облякох черните си прилепнали панталони и блузата, която изключително много наподобяваше на риза.. Вървях безцелно из горите докато съвсем случайно не стигнах прекрасно езеро, което имаше почти всички нюанси на синьото.. Планините се виждаха идеално.. Бяха красиви. Събух обувките си и седнах на тревата.. Потопих краката си в синьото езеро.. Определено беше студено, но на мен не ми правеше впечатление.. Цялото ми тяло гореше.. Навън валеше сняг, а аз бях по къс ръкав.. Какво от това.. На кого изобщо му правеше впечатление.. Раздвижих краката си в студената вода..

Беше ми страшно скучно...Нямаше какво да правя..
Реших да се поразходя.Сетих се че един приятел ми беше казал за едно езеро с тоста странно име.
Нямираше се някъде из гората.
Реших да отида небеше толкова далече.След около 20 мин вече бях там.
Когато стигнах видях някакво момиче да седи само.А краката му бяха в ледено студената вода..
Изведнъж надуших нещо.Тя небеше като мен,небеше вампир беше нещо друго.
Отидох до нея.
-здрасти...Как е водата ?- усмихнах се.

Стоях Гледайки глупавото и спокойно небе.. Искаше ми се и аз да съм толкова спокойна.. Обаче имах доста голям проблем с гнева.. Надуших нещо.. Беше ужасно, прогарящо носа ми.. Беше толкова близо до мен и съвсем непознато.. Станах неспокойно, колкото се можеше по-бързо.. Тялото ми потрепери.. Огнените тръпки преминаха през цялата ми същност.. Не изглеждаше зле настроен и все пак беше странно как не се трансформирах .. Наклоних леко глава приклякайки.. Надявах се да не ме нападне преди да съм се трансформирала..
- Кой си ти ?? - попитах нервно изправяйки се.. Огледах русокоско от глава до пети.. Не знаех на какво е способен.

Явно доста се бе изнервила.
Май я беше страх да не я нападна.
- Кой си ти ??
-Аз съм Рон.А ти си ? Спокойно неискам да се бием просто дойдах да се поразходя неочаквах да има някой.
Седнах на земята и загледах езерото.

Повдигнах едната си вежда и спокойно седнах на земята.. Хубаво беше, че не искаше да ме нарани.. Тук гъмжеше от вампири .. Седнах до него въпреки ужасната миризма.. Нали живеех с вампир.. Налагаше се да свикна..
- Аз съм Вероника.. - отговорих простичко и отново потопих краката си в езерото.. - Защо си сам ?? По принцип пиявиците се движат заедно .. На групи - може би това се отнасяше и за мен ..

Тя ми се представи.Името и беше Вероника.
Когато седна на земята пак и потопи краката си в езерото тя ме попита :
- Защо си сам ??
По принцип пиявиците се движат заедно .. На групи.
-Ми аз не си падам много по групичките.Предпочитам да съм сам.
А ти?

Подсмихнах се.. Не очаквах да се движи сам.. Е всеки луд с номера си.. Облегнах се назад поставяйки двете си ръце в белия снежец.. Усмихнах се леко, когато вятъра развя косата ми ..
- Аз.. Семейството ми умря.. Предполагам и те са били като мен.. От тогава се скитам сама.. Не мина много време преди да се трансформирам за пръв път.. Стана след смъртта на приятеля ми.. Както и да е .. Това е съдбата.. - подсмихнах се.. - А ти защо предпочиташ да си толкова самотен ?? - подсмихнах се потупвайки го леко по рамото..

-И моите родите ли са мъртви.
Свикнал съм да съм сам.
Пък и самотата понякога е най-добрият ти приятел
Наскоро се върнах обратно в града.Исках да се върна в къщи.
Съжалявам за семейството ти и приятелят ти.-наведох глава.

Кимнах безмълвно.. Знаех колко боли да загубиш родител.. Знаех, че и с времето всичко се забравя..
- Съжалявам за родителите ти, но такива неща се случват.. Няма спор.. Така е устроен света.. - подсмихнах се и хвърлих една шепа полусняг в езерото.. Не знаех, че ще се разтопи толкова бързо.. Имах късмет, че съм с кожен панталон.. Нямаше да е забавно ако се бях намокрила..
- Ами нямаш ли приятели, гадже, други роднини ?? - попитах тихо ..

Вероника кимна без да казва нищо.
- Съжалявам за родителите ти, но такива неща се случват.. Няма спор.. Така е устроен света..
-Да така е.Колкото и да е гадно. - Усмихна се и хвърли шепа сняг във водата.
- Ами нямаш ли приятели, гадже, други роднини ??
-Имам сестра.И най-добрата ми приятелка която считам за мое семейство.Както и сестра ми де...-засмях се.
А ти.Имаш ли си някой ?

Той не каза нищо за гадже.. Нямаше никакво значение.. Честно казано не ме интересуваше особено.. И все пак трябваше да говорим за нещо..
- Е аз.. Аз не се занимавам с момчета от много време.. Имам само приятели.. Не са много и предпочитам да не ги срещам често поради миризмата, която излъчват и все пак си ги обичам.. - подсмихнах се.. Звучеше шантаво да обичам вампир като мой роднина..

- Е аз.. Аз не се занимавам с момчета от много време.. Имам само приятели.. Не са много и предпочитам да не ги срещам често поради миризмата, която излъчват и все пак си ги обичам..
-Аз нямам нищо против върколаците.Все пак ваимно сме прецакани.
Вие се трансформирате . А ние сме безсмъртни и пием кръв.

Погледнах ядосано.. Ръцете ми се разтрепериха..
- Точно това ни пречи да съществуваме заедно.. - изръмжах през стиснати зъби.. Той дори не разбираше, че ние защитавахме хората.. Или поне аз.. Това беше в кръвта ми ,, Те убиваха хора, а ние ги защитавахме.. Каква ирония .. Върколаци и вампири според всички легенди са смъртни врагове..
- И все пак щом казваш, че няма проблем .. - подсмихнах се..

Тя ме погледна ядосано. -Точно това ни пречи да съществуваме заедно..
-Да не е оправдание че хапем хората.Даже аз съм против това.Карам го на животинска кръв.Но някакси трябва да се оцелява.
Не че искам да те ядосвам,но според мен е така.

Да беше прав.. Животинската кръв можеше да се пие.. Тя служеше за оцеляване както на мен така и на него.. Е аз не пиех кръвта, но все пак убивах животни, за да се храня ако съм в животинска форма..
- Прав си.. Трябва да оцелявате.. Както и ние.. Работата ни е да ви убиваме ако наранявате хората, но за мен не е възможно.. Аз съм сама.. Не мога да убия толкова много вампири без да пожертвам собствения си живот.. - засмях се.. Не можех да повярвам каква егоистка съм станала и все пак не ми пукаше.. Живота си беше мой и никой нямаше право да се меша в него..

- Прав си.. Трябва да оцелявате.. Както и ние.. Работата ни е да ви убиваме ако наранявате хората, но за мен не е възможно.. Аз съм сама.. Не мога да убия толкова много вампири без да пожертвам собствения си живот..
-Да права.Дори и да сме вамири или върколаци все пак искамев да живеем колкото и да е егоистично.Но всеки би пазил живота си.

Скуката надделя. Реших да се поразходя. Можеше да завържа някое ново приятелство.
Езерото Чикамоко. Странно..ъъ..име.. Може би нямаше да има никой, но все пак реших да ида до там.
Повървях малко и стигнах. Видях момиче и момче, които си говореха. Реших да се запозная. Колко нахално.
- Здравейте. - усмихнах се. - Аз съм Емили Грейс.. - представих се.

Докато си говорихме с Веронйика изведнъж надушихме и двамата нещо.Беше вампир.
- Здравейте.Аз съм Емили Грейс..
-Здрасти.Аз съм Рон.
Вероника ме хвана силно за ръката в знак че е застрашена.Кзах и тихо.
-Спокойно Вероника.Тя е само момиче неможе да ти направи нищо.Аз съм тук.
Тя отпусна захвата .

- Приятно ми е Рон. - усмихнах се.
Видях че момичето явно се беше уплашило, от факта че съм вампир.
- Ъм..спокойно. Не съм от лошите.. вампири. - казах.
Момчето и прошепна нещо. Сигурно бяха гаджета. Сладки са..

- Приятно ми е Рон.- Каза Емили и се усмихна. -Tова е Вероника.Тя е върколак.Запознахме се преди малко.
Ти какво правиш тук.?
Гладът ми се надигна.Можех да надуша кръвта на някой от километри.
Съзрях един елен да преминава.
Станах и след секунда вече пиех кръвта му.
Когато се върнах се извиних.
-Съжалявам просто днес не съм ял.

Стояхме тихо без да кажем нищо повече.. Не бях от приказливите.. Предполагам той също.. Изведнъж надуших нещо.. Беше още една пиявица.. Не познавах миризмата, което автоматично ме накара да стисна Рон за ръката.. Той ме успокои.. Каза ми че няма нищо и, че това е просто момиче.. Да .. Момиче, което убиваше хора само за да задоволи тъпото си желание.. Тя съвсем учтиво се представи, което ме накара да издам отвратен звук.. Кой знае, коя е и от къде е .. И най- важното какво иска.. Погледнах я преценяващо.. Цялото ми тяло се наелектрезира.. Тя каза, че не е от лошите.. Ироничния ми смях се разнесе из цялата заснежена поляна..
- Всички сте от лошите.. - намигнах й някак безстрашно.. Рон явно надушил близкото животно хукна на някъде.. Чувах всичко.. Беше изключително забавно.. Когато се върна просто се извини ..
- Как беше ?? - ухилих се ставайки от земята..

Когато се върнах Вероника ме попита. :
- Как беше ??
-Слава богу се отървах от жаждата.
Неисках да убивам животното.Явно на теб ти е било доста забавно.
Седнах на земята и избърсах петното кръв което беше останало над устната ми.

Засмях се и отново го тупнах закачливо по рамото ..
- Да .. Беше забавно .. Или поне за мен .. - засмях се тихо и погледнах момичето до нас.. Не беше една от най-общителните .. Явно се бяхме събрали скучни ..
- От къде си ъъ.. ?? - погледнах я несигурно.. от паниката не успях да чуя името й..

- Емили. - усмихнах се накриво. - И аз не знам точно откъде съм. Пътувала съм много.. - отговорих.
Рон стана и се затича нанякъде, след което захапа един елен.
Вероника явно не си падаше особено по вампирите. Нищо че беше в добри отношения с момчето, което също беше вампир.
- Ъм.. очевидно не съм желана.. ще тръгвам.

» Тъмната и мистериозната част на езерото