Езерото "Чикамоко"

- Няма нужда пиявице.. Свикнала съм с вас.. Не е се залъгвай от грубото ми държание.. Такава съм си .. - казах небрежно и повдигнах рамене.. Нямах намерение да се карам с никого,а Рон най-вероятно щеше да защити нея ако избухнеше спор.. Огледах се предпазливо.. Подуших въздуха, което ми костваше доста усилия и все пак наоколо нямаше други .. Спокойно извадих една цигара от кутийката в джоба ми и я запалих със сребристата ми запалка.. Дръпнах си от опияняващия дим изкарвайки ненужното през носа си.. Усмихнах се небрежно и прехвърлих тежестта си на левия крак ..

Емили понече да си тръгне обаче Вероника я спря.
- Няма нужда пиявице.. Свикнала съм с вас.. Не е се залъгвай от грубото ми държание.. Такава съм си ..
-Вероника..Защо я наричаш пиявица.? Все пак и аз съм вампир.
Виж не и е приятно.Не е зла.

Погледнах го тъпо.. Той какво ?? Трябваше да са свикнали.. Едва ли съм първата, която ги нарича така..
- Пиявица си е.. Ти също.. Не се обиждайте.. Това съм аз.. - повторих отегчено и отново дръпнах от цигарата си .. Усмихнах се леко и потупах гърба му..
- Не се обиждай русокоско.. Просто така съм научена.. -ухилих се ..

- Добре - усмихнах се.
-Вие с какво се храните ?
Беше ми страшно любопитно.?
Незнаех много за техният вид.Изглеждаха доста интересни.
Много ми беше интересно как се трансформират.

- Човешка храна.. Много храна.. Цяло чудо е, че съм запазила фигурата си.. - засмях се.. Явно русичкия ми приятел не знаеше нищо за моя вид.. Не знаех другите с какво се хранят, но аз предпочитах храната.. - Когато съм във животинска форма се храня с диви животни.. Нещо като елен.. Предпочитам дребните неща иначе става голяма борба.. - ухилих се .. Вдишах аромата на цигарата и облекчено въздъхнах.. Беше вредно и все пак старите навици трудно се забравят..
- Ами ти Е .. Ем.. - казах несигурно.. Определено помнех името й и все пак егото ми се нуждаеше от това ..

- Човешка храна.. Много храна.. Цяло чудо е, че съм запазила фигурата си.. - засмях се.. Явно русичкия ми приятел не знаеше нищо за моя вид.. Не знаех другите с какво се хранят, но аз предпочитах храната.. - Когато съм във животинска форма се храня с диви животни.. Нещо като елен.. Предпочитам дребните неща иначе става голяма борба..
-Поне ти можеш да ядеш човешка храна-усмихнах се.
Вероника се замисли.След няколко сек попита Емили :
- Ами ти Е .. Ем..

- Ами ти Е .. Ем..
- Човешка храна.
Кимнах.
- Но определено понасям и животинската. - потвърдих. - Ъм..разкажете ми нещо за себе си..

- Какво се очаква да ти кажа ?? Аз съм щастливо хлапе, което се радва на всичко и всички.. - казах престорено подскачайки напред назад.. Дръпнах сериозно от цигарата си.. Честно казано изглеждах някак тешкарски.. Изпуфтях тихо под носа си и погледнах чернокоската.. - Не скъпа не си познала.. Не съм дружелюбна.. Никак даже, но това и сама го осъзнаваш.. Мълчалива съм .. Или поне когато никой не ми лази по нервите.. Нямам семейство нито глутница.. Сама съм и можеш да ме убиеш ако и Рон се намеси.. Съмнявам се че това ще стане и все пак.. - измърморих бързо и погледнах Рон с лека усмивка.. Той беше добър въпреки расата си.. Ценеше човешкия живот, което определено ми допадаше в него.. Може би щяхме да сме приятели.. Огледах се отново.. Все едно чаках някой или нещо.. Възлагах надеждите си на нещо за което дори не знаех.. Поклатих глава за да премахна мислите си.. Избягвах да си внушавам глупости като това..
- Съжалявам, но аз определено трябва да тръгвам.. Стана късно и.. - не довърших изречението.. нямаше какво да измисля.. Сбръчках нос и прегърнах Ем, а след това и Рон.. Не горях от желание и все пак.. Показах им знака пийс и започнах да събличам блузата си.. Разкопчавах малките копченца докато не я смъкнах от мен.. Побързах да направя същото и с дънките ми .. Не ме интересуваше особено, че ме виждат полугола.. Това си беше в природата ми.. Зачаках тръпките да ме завладеят.. Трансформирах се във въздуха.. Беше невероятно коло лесно го правех.. Ударих тежки лапи в снега и хукнах през дърветата към дома..

Вероника свали блузата си и дънките,след което се трансформира и изчезна..в нищото.
- Чао.. - успях да измънкам.
Обърнах се към Рон.
- Е.. ъ..

» Тъмната и мистериозната част на езерото