Къщата на Михаела и Лукас

Админ

Мишето се затича надолу.
Аз реших,че няма никакъв смисъл да стоя повече в стаята `и и отидох в моята стая.
Оправих я за спане,след което си облякох по - спортни дрехи,избих банката кръв на Мишето,която тя не взе и слязох долу.
На вратата Мишето разговаряше с някакво момче и се канеше да излиза с него.Обърнах се към Катрин.
-Искаш ли и ние да излезем някъде или ще предпочетеш да останеш тук,оправил съм леглото ти. - казах аз.
С това излизане исках да остана малко време насаме за да си събера мислите и да намеря сестра ми.Чувствах,че не е много добре.

Осетих умората, а и от ускито ми се бе доспало още повече. Помислих си,че и Лукас е решил да излезне малко така ,че реших да го оставя сам.А и след като се скараха с Миш.
- М май ще остана тук да поспя малко. - отговорих му аз с лека усмивка
- Ти ако искаш излез да се разходиш- продължих на свой ред.

Админ

Погледнах към Катрин.
Изглеждаше уморена.
Реших да я оставя да спи и тръгнах към вратата.
Подминах Михаела и приятеля `и
-Аз излизам! - казах на Мишето и тръгнах напред.

Ангел Сила : Свръх сила

- Почакай - момчето което мина покрай тях му беше познато... Или така го чувстваше Джейс
- Аз съм Джейс, срещали ли сме се преди. - Джейс зачака отговора на момчето, не знаеше защо но го чувства като близък приятел...

Админ

Момчето,което беше с Миша,ми се струваше много познато.
Представи ми се.
-Аз съм Лукас Джеймс! - представих се на свой ред и го погледнах. - Имам странното,чувство,че съм те виждал някъде,но не се сещам къде,явно се бъркам.- казах накрая,за да не ставам,много параноичен и нахален.Тръгна напред,но все още мислеше за момчето,познаваше го от някъде,на 100%.Обърна се към него. - И все пак,мисля,че се познаваме! - казах в заключение и реших да продължа напред,без да се задълбочавам в това,дали го познавам или не,но определено,щях да си поговоря с него,когато всичко е по - спокойно.

Михаела наклони глава,за да вижда и двамата добре.Направи учудена физиономия и ги загледа странно.
"Ама те да не би да се..познават..друго логично обяснение няма или поне се надявам да няма.."-помисли се Мишето и се усмихна леко.
-Явно въздушната разходка се отлага.Върви да си поговорите,аз ще се..разходя..-каза Мишето и понечи да тръгне нанякъде,но Джейс я спря.

Ангел Сила : Свръх сила

- Виж първо съм обещал на теб Мише, затова ще се разходим заедно... - Джейс се замисли. - Пък и има време да поговоря с него.
Джейс се загледа след момчето което се запъти надолу по улицата, Джейс предположи че отива към езерото.
- Е, Мише хайде... ааа нали може да те вдигна че иначе няма как да полетим.
Джейс се ухили с неговата леко закачлива и подигравателна усмивка.

Михаела се спря,наклони глава леко встрани и се усмихна на момчето.Беше адски сладък,а и й допадна като характер,поне дотам докъдето го беше опознала,то не беше много,но засега й беше достатъчно да си направи какъвто и да е извод.
-Ами..добре..-съгласи се и отново му се усмихна.

Ангел Сила : Свръх сила

Той се наведе и докосна косата и с ръце беше мека и тежка невероятно гъста.
- Е хайде. - Обви кръста и с ръце. - Сложи си крачетата върху моите.
- Така... - Джейс разпери криле от тях се посипаха малки снежинки от зимната вечер, неговите крила бяха бели и блестяха като лед заради снежинките. Той се оттласна от земята съвсем леко и се понесе нагоре. В небето се чувстваше така както никъде другаде, свободен и безгрижен... Но имаше и едно "но"...
- Е сега били ми казала какво те притеснява...

Михаела почувства снежинките и порива ня вятъра,който вееше русата й коса.Чувстваше се някак свободна и й беше много хубаво.Сега разбираше какви щастливци бяха ангелите,защото можеха да летят и можеха да изпитат това,което тя изпитваше в момента.
А какво правеше тя-пиеше кръв,а ако не можеше да я пие,чувстваше ужасна болка и апрене в гърлото.Убиваше,за да се храни и да спре болката.Тя не беше такъв човек,мразеше да наранява,но й беше необходимо,за да може да живее,но това живот ли е.Да си блед като мъртвец,да ти се сменя света на очите и да ставаш като луд и да трепеш всичко живо,заради собствените си гени.
-Ами..не е важно..-започна тихо Мишето,но реши,че може би ще й стане малко по-добре ако каже поне част от това,което я измъчваше,затова си призна-Мразя това,което съм..не искам да живея,защото..защото няма смисъл..-каза тя тъжно и сведе глава.

Ангел Сила : Свръх сила

Джейс се замисли за това което му каза Мишето и особено частта с "това което съм"...
Той предположи че това е нещото което усеща в нея, някаква странна сила леко черна аура но иначе и бяла... Засега бялата беше по силната страна това беше човечността и но какво беше тя все пак демон или нещо друго.
- Няма проблем да ми кажеш какво си стига да не си демон защото аз съм ловец на демони, това сме ние нефелимите. - Той я погледна и видя лекото притеснение в очите и.

Мишето продължаваше да гледа тъжно надолу и каза тихо:
-Ами не..но..честно казано бих предпочела да съм демон,от колкото даубивам хора,за да се храня..
Наистина щеше да е по-лесно ако беше демон.Че какво толкова щеше да е.Щеше да има криле,щеше да е малко лоша,но какво пък,поне нямаше да прилича на ходещ труп,на какъвто приличаше.
-По-точно съм..вампир..-призна си,но тихо,защото нито се гордееше с това,нито й беше приятно да изрича тази дума.
-Е,няма значение.И без това съм си самотна и..-Мишето спря и го попита-Ами ти..имаш ли си някой?..

След като Лукас и Миш излезнаха, Кат доизпи чашата си с уиски и се качи нагоре в стаята на Лукас. Остави дрехите си сгънати на стола и се пъхана под завивките с тениската и късите панталонки ,който Миши и бе дала. Обърна се на една страна и не след дълго.
Се онесе и заспинка.

Админ

Влязох в нас.
Не знаех какво да правя.Всичко беше тихо.Нямаше никой в къщата,което си беше странно,като си знаех,каква е Мишето,тук щеше да е пълно с хора.
Тръгнах към стаята си,преди това минах през стаята на Мишето,надзърнах вътре,имах чувството,че има някой в леглото,но не исках да паля,защото можех да събудя Мишето или...а сетих се,може там да е Катрин.Мишето отиде нанякъде.
Е добре тогава,ще оставям Катрин да спи на спокойствие.
Влязох в моята стая.
Запалих лампата и погледнах към леглото.
Леле,бях забравил да го оправя.
Сигурно Катрин се беше отказала да спи,като е видяла,че ми е разбутано леглото.
Загасих лампата си и се приготвих за лягане.
Съблякох дрехите си,бях само по гащи.
Седнах на леглото и дръпнах една част от одеялото,сигурно там има и дрехи.
Легнах и се обърнах,а пред мен стоеше Катрин.
Подскочих и станах от леглото.
-Леле,Катрин извинявай! - казах `и аз уплашено. - Мислех си,че си в стаята на Мишето,понеже нея я няма! - оправдах се аз.

Боже той найстина ми изкара акъла.
- О боже , аз наистина съм един от най-страхливите вампири ,който могат да съществуват - казах му аз клатейки главата си.
- Ми когато аз си легнах Мишето още не бе излезнала и си помислих ,че може да се откаже и за това легнах в твоята стая - казах му аз поглеждайки го седнах в леглото , а след това погледа ми попадна на перфектно оформеното му тяло , а след това се осетих как съм го зяпнала и се върнах на очите му.

Админ

Погледнах към нея.
Изчервих се и взех дрехите си.
-Спи на спокойствие,аз ще отида да спя на дивана! - казах `и и се обърнах към вратата,след което се върнах и взех една от възглавниците на леглото,за да ми е по - удобно на дивана и натиснах дръжката на вратата.

Не исках той да спи на дивана. За това станах от леглото и отидох до него
- Хей остани за мен не е проблем стига и за теб да не е - казах му аз и го погледнах в очите усмихвайки му се леко сънливо.
- Даже бих се радвала на компанията ти,може да си поговорим - продължих аз запленена от очите му

Админ

-Добре! - примирих се накрая и отидох да легна в леглото тя дойде до мен.
Беше леко неловко,да спя с Катрин в едно леглото,наистина си беше доста неловко и странно.
-Та,за какво искаш да си говорим? - попитах я любопитно аз и сложих ръцете си зад главата и `и се усмихнах.

Седнах на леглото завих се и се облегнах на възглавницата , а след това го погледнах. Да беше малко неудобно,но пък какво толкова.
- Е одеве до каде бяхме стигнали ? - попитах го аз но надали помнише за това го погледнах отново и го попитах
- Ще ми разкажеш ли нещо за себе си? Какво обичаш да правиш?И такива неща . Е акол това за теб не е проблем

Админ

Усмихнах `и се и се изчервих,когато се приближи леко.
-Ами идвам от много далеч...във вампир ме превърна най - добрия ми приятел,който е крил това повече от пет години.В началото ми беше трудно,но с времето,той ме научи как да се справям с тези работи.В града където живеехме,имаше няколко глутници върколаци.Те убиха най - добрия ми приятел,а аз избягах за да се спася,вероятно ще си помислиш,че съм действал много тъпо,но това беше единственото ми решение,когато пристигнах тук намерих Мишето,и двамата заживяхме заедно... - казах `и аз и се усмихнах. - В свободното си време обичам да играя баскетбол. - обясних `и. - А ти с какво обичаш да се занимаваш,а ако искаш разкажи ми за своето минало,и малко за себе си.

Погледнах го и му се усмихнах
-Имах трудно детство ,до 15 си година живеех в домове за сираци в Лондон,родителите ми са ме изоставили когато съм била на 2.Всички се страхуваха от мен и единствния ми приятел беше пазача на дома, но когато бях на 12 ме изнасили.Когато станах на 15 не издържах и избягах. Една година живеех на улицата, а на 16 един прекрасен мъж ме подслонява,но с времето разбрах ,че той не е просто човек ,а когато ми разкри тайната си ме превърна във вампир.Но го преследваха и убиха,беше много скъп за мен защото ми даде всичко,което съм сега - разках му аз скучната си история и го погледнах леко усмихвайки се
- Обичам да се разхождам и да тичам в свободното си време,не правя нищо кой знае колко интересно. Явно водя доста скучен живот - казах му аз леко поглеждайки го

Админ

Погледнах към нея и изслушах историята `и.
-Имала си много лошо детство! - казах в заключение.Наистина е имала много лош живот,затова сега това не трябваше да става,за да може да се забавлява,и бях напълно сигурен,че няма да `и се случват повече лоши неща,и силно се надявах да е добре от сега нататък.
След това ми каза,че обича да прави неща,който не са много интересни.
-Според мен,не водиш скучен живот,напротив,живееш много хубав живот. - казах `и аз и се усмихнах,приближих се леко към нея.
Засмях се и се приближих още малко.
-Живота ти е много хубав... - повторих отново и се приближих.Вече бях на няколко сантиметра от нея.

Той бе толкова близо до мен гледах го в очите и усещах,как при всяка негова
дума дъхът му гали лицето ми,кожата ми настръхна,но не помръдвах седях и
го гледах в очите, и единственото което можех да кажа в момента беше:
- Радвам се ,че мислиш така. - отговорих му и най- накрая забелязах колко близо бяха
устните му до моите,а след това просто и без да се замислям много много, преключих растоянието,което делеше устните ни и го целунах...

Админ

След малко бяхме наистина много близо.
Усещах дъха `и и гледах право в красивите `и очи,от които не можех да се отърва.Тя беше много красива.
Харесваше ми още от първия момент,в който я видях,и сега не знаех какво да кажа.
-Мхм... - беше единственото,което успя да излезе от устата ми.
Бях някак привлечен от нея.
А сега и тази прекалена близост...не знаех,как щях да изтърпя без да я целуна през цялата нощ.
И точно когато си мислех,че ще се отдръпне от мен.Тя ме целуна.
Беше много хубаво.
Отвърнах `и.Сложих ръката си,зад главата `и и задълбочих целувката.

До сега никога не бях мислила ,че отново щях да се доверя на някой мъж.Но Лукас
той бе толкова сладък,бе толкова мил , а и когато бях с него се чувствах в сигорни ръце.Имах чувството,че като съм с него нищо не може да ми се случи. А когато очаквах ,че ще ме отблъсне ,той направи точно обратното сложи ръката зад вратът ми и задълбочи целувката ни.Внимателно и плавно постави ръцете си около неговият врат и не се откъснах от целувката ...

» Къщата на Тейлър
» Къщата на Рон Сойерс
» Къщата на Ан Фрей
» Къщата на Вероника и Тайлър