Къщата на Михаела и Лукас

- Мише какво стана? - попитахн я аз с леко разтреперен глас. Но видях светлината и ми мина малко.
- Боже какво стана с тока? Дали е от бурята или някой е решил да си прави гавра с нас? - казах и аз май повечко навлизах във филмите на ужасите отколкото трябваше . Казах и се разсмях на мислите си

-Хъх..ако някой е решил да се избазика с нас..по-добре да бяга надалеч.Но мисля,че е от бурята,надявам се..-каза Мишето тихо.
-Знаеш ли нека..първо да се успокоим..да си поемем въздух и..-в същия момент нещо силно разтресе цялата къща-Ааааааааааааа!!!-изпищяха двете в хор.Какво забога ставаше навън.Честно казано Мишето не искаше да знае,но все пак трябваше да се види..

- Мислиш ,ли че е добре да погледнем какво става? - попитах я аз хванала я за ръката
- О боже ние определено сме най-страхливите вампири във вселената- казах и аз с вече абсолютно треперещ глас.
- Е аз мисля,че не мога да се успокоя,след като цялата къща се разтресе. - споделих и аз и стиснах ръката й

След като Кати стисна ръката на Мишето,тя усети,че Кати наистина я беше страх,тогава нещо в нея сякаш се събуди,събуди се вампирското й аз.Ирисите й се оцветиха в аленочервено,а кожата й побеля още повече от обикновенното.Тя сякаш стана съвсем друг човек.Този път не беше страхлива,а ядосана.Ядосана за това,че някой или нещо си играеше с тях.Тя пусна бързо ръката на Кати и със светкавична скорост стигна до прозореца.Отвори го и скочи,като се приземи от чтория етаж на земята в градината.Огледа се със смразяващ поглед.

Кати леко бавно и внимателно се приближи до отворения прозорец и леко погледна навън след Миши,която оглеждаше и явно търсеше предполагаемия виновник.Постепено като при всеки вампир зрението и се усили и започна да оглежда наоколо дали от горе няма да види нещо или някой.
- Мише откри ли нещо? - попитах аз не викайки,знаех че ще ме чуе. Бях сигорна..

Михаела спря погледа си на един мъжки силует.Когато той се доближи,тя просто онемя.Не откъсна очи от него и не можеше да каже каквото и да било.
-Ами..не нищо..-излъга я Мишето.Не искаше да я забърква в това,защото беше между тях двамата и Кати нямаше нищо общо и нямаше и да има.
-Защо си тук?-попита тихо,но съвсем безстрашно Мишето,но изведнъж усети,че нещо я изпива вътрешно.Тя отново се превърна в човек.Той контролираше ума й и можеше да я превърне във вампир или в човек,а сега явно желаеше тя да е човек.Михаела се чувстваше напълно безпомощна и все още не можеше да изрече и дума.

Кати осети ,че нещо не е както трябва нещо не беше наред. Със сетивата си осетих , че долу имаше още някой, осен Миши. Реши да слезе по стълбите и излезе през входната врата. Когато отидох отзад забелязах мъжки силует.Приближи се и застана до Мишето.
- Какво става тук ? И кой си ти? - попита тя и погледа към него , а след това и към Мишето забеляза нещо странно ,осети че тя е човек в момента и разбра кой и го причинява.
- Кой си и какво правиш с приятелката ми подяволите? Какво искаш от нея? - попитах го аз а той ме погледна злобно.
- Кати не се забърквай в това! - каза Миши
- Не няма много мразя някой да закача приятелите ми,казах вече изнервено аз
- Не се бъркай момиченце! Какво искам ли? Искам нея- каза ми той и я посочи с пръс.

Докато се разхождах по пустите улици на града се бях замислил над живота си.
За семейството си.
Изведнъж чух как едно момиче викаше.
Идваше от една къща.Явно ставаше нещо.Когато влязох вътре видях някакъв мъж да държи някакво момиче за ръката...Доста силно я стискаше.
Имаше още едно момиче което незнаеше какво да направи за да я защити.
За част от секундата застанах до мъжа и го блъснах в стената.
От силният удар той изпадна в несвяст.
Отидох до тях и ги попитах :
-Добре ли сте.?

Когато разтърсих глава момчето което беше блъснало ,онзи тъпанар попита
- Добре ли сте ? - и тогава се обърнах към него погледнах го в лицето и когато очите ми отново привикнаха към тъмнината , осъзнах кой е застанал пред мен. Просто нямах думи кимнах леко и се втурнах вътре в къшата търсейки протмонето ми. След като го намерих извадих снимката отвътре и я погледнах след това се върнах към Миши и момчето ,което определено приличаше на брат ми.Приближих се до него и сложих снимката до лицето му.
- Това ,,,,това ... това си ти ! - казах аз пелтечейки срещу него изведнъж всичко изуби смисъл и мислите ми се изпариха от мозъка...

Когато я попитах тя ме погледна странно.Май се сети за нещо.Извднъш изхвърча от стаята и се върна седна снимка.Сложи я до лицето ми и прошепна :
- Това ,,,,това ... това си ти !
-Всичко Ок ли е.? Да това съм си аз не съм никой друг.-усмихнах се.
Аз съм Рон междодругото.

-Да ти ди Рон Сойерс ,моя брат.- ицтърсих аз и се загледах в Миши,а след това отново погледнах към него. И се усмихна доста глупав. - Боже не мога да повярвам,аз се дкъсах да го търдя а сега той сам де появи- казах аз хващайки Мишито за ръката и й се усмихнах.

-Брат ! Сигурна ли си?-усмихнах се глупаво.
Доколкото знам съм единствено дете.
Тя погледн другото момиче и след това мен.
И и каза :
- Боже не мога да повярвам,аз се дкъсах да го търдя а сега той сам де появи.

- Аз съм Катрин Сойерс,но когато сме били деца са ни разделили. Мен са пранили в дом за сираци.-казах му аз и погбеднах Миши
-Хайде да влезнем вътре . Преди този боклук да се е освестил-казах аз и отидох сритах го в ребрата и се врътнах. А след това влезнахме и седнахме в хола

Тя отговори на въпроса ми :
- Аз съм Катрин Сойерс,но когато сме били деца са ни разделили. Мен са пранили в дом за сираци
-През сичките тези години съм имал сестра.-усмихнах се и я погледнах. :
-Хайде да влезнем вътре . Преди този боклук да се е освестил.
Докато другото момиче отваряше вратата Катрин срита мъжа в ребрата и влязохме.
Седнахме на един диван.А аз попитах.
-Да ви се намира нещо за пиене.Например кръв ? - засмях се.

-Да аз съм твоя сестра -погледнах го и се усмихнах се и го прегърнах, а след това погледнах Миши
- Добре ли си? -попитах я аз и прегърнах и нея.
-Да ,ще ида да погледна май трябва да има някоя банка с кръв-каза тя усмихвайси се и стана.
-И ти ли си вампир-попитах го поглеждайки го

Тя ми се усмихна и ме прегърна.А след ъова погледна другото момиче и я попита :
- Добре ли си?
А тя и отговори :
-Да ,ще ида да погледна май трябва да има някоя банка с кръв-каза тя усмихвайси се и стана.
-Мерси.-усмихнах и се.
Катрин ме попита :
-И ти ли си вампир?
-Да.От няколко години вече.Какво да се прави.Кофти човешки живот.-засмях се.

- Да поне имаме доста време за наваксване на пропуснатото време-казах усмихвайки се. Миши се върна носейки три чаши с сръв и ги остави на масата
- Това е Мипаела - сазах аз поглеждайки я и се усмихнах и й намигнах
-Тя е новата ми БФФ - казах му аз а тя се усмихна заедно с мен.
- А и познаваме се само от няма и 24 часа -добави тя след мен и се засмяхме
-А и приятно ми е да се запознаем Рон- каза му тя усмихвайки се лъчезарно

- Да поне имаме доста време за наваксване на пропуснатото време
Другото момиче се върна носейки три чаши с кръв.
- Това е Михаела - Престави ми я новата ми сестра.
-Тя е новата ми БФФ.-усмихнах и се.
Михаела добави :
- А и познаваме се само от няма и 24 часа.А и приятно ми е да се запознаем Рон.
-И на мен ми е приятно.- усмихнах и се и отпих от чашата си.

Одених усмивките между приятелката ми и брат ми,усмихнах се леко прикрито,а след това отпих от кръвта,осетих как всичките ми сетива се връщат напълно,и новите сили които се вливаха в тялото ми.
- Мишенце какво искаше този от теб?-попитах я аз поглеждайки я
- Беше ми бившо гадже,соето зарязах,а сега не ме оставя намира - отговори ми тя и аз леко се усмихнах
-Е според мен няма да посмее да те докосне вече,нали брат ми?- казах аз усмихвайки се отново

- Мишенце какво искаше този от теб? - попита Кати.
- Беше ми бившо гадже,соето зарязах,а сега не ме оставя намира.
Катрин добави :
-Е според мен няма да посмее да те докосне вече,нали брат ми?
-Какво имаш предвид с това.-усмихнах се леко.

- Аз ли нищо- казах аз и то погледнах с онази сладка кучешка физиономия на която никой не можеше да откаже или пък да ми се сърди за нещо.
-Кати - започна и Миши, и ме погледна с повдигната вежда
- Стига бе хора,така де вампири нищо не намеквам или казвам,аз просто коментирам. Нищо нямах впредвид. Брат ми е герои. -казах аз за да сменя темата. Ама аз си знаех какво имах впредвид а със силите си просто бях като едно малко купидонче седнало между тях....

- Аз ли нищо - отговори Кати. И погледна с физиономия досущ като на малко кученце.
Усмихнах и се,
-Кати - отсече МИхаела.
- Стига бе хора,така де вампири нищо не намеквам или казвам,аз просто коментирам. Нищо нямах впредвид. Брат ми е герои.
-Ех пък ти какво ме изкара.Чак пък герой.
А и не се опитвай да правиш нищо защото знам каква е дарбата ти...
Подушиях от километри "Купидоне" - засмях се,както и Михаела.

- Хей нее честно - казах аз и скръстих ръце пред гърдите си,и очите ми се уголемиха.
- Аз нищо не съм направила още. Вие сами го правите. А аз само осещам. Съжалявам не съм виновна- казах ив аз иим се оплезих. Дори не бях пуснала силите си все още аз просто осещах изкрите,който прехвърчаха между тях

- Хей нее честно.
Аз нищо не съм направила още. Вие сами го правите. А аз само осещам. Съжалявам не съм виновна - кръстоса си ръцете и се нацупи.
Взех чашата си и пийнах за да се освежа малко.
Дойде ми добре.

В този момент Михаела не можеше да се чувства по-неудобно.Не знаеше какво да каже,какво да направи,дори не знаеше какво да мисли..Кати я бе поставила в това положение,от което нямаше измъкване.Дори и да й допадаше Рон,нямаше нужда да става публично достояние или да го показва кой знае колко.Срамежлива си беше и това е!
-Аз..аз..ще..ви оставя да си поговорите за..за..-каза колебливо докато се чудеше какво да измисли и преди да довърши изречението си тя стана и тръгна,но усети,че нещо я хвана здраво за ръката.Когато се обърна видя,че беше Катрин.

» Къщата на Тейлър
» Къщата на Рон Сойерс
» Къщата на Ан Фрей
» Къщата на Вероника и Тайлър